неделя, 18 януари 2015 г.

Военна тайна



Било през двадесети век. Някъде в края на 70-те години. Моят баща, който тогава имаше честта да бъде главен готвач, работеше като такъв, цивилен в едно поделение. Съвсем рядко го принуждаваха да ходи с войниците на поход. Но понякога така се стичали обстоятелствата, че се налагало той да замине. Така един път му се наложило да готви, някъде в Старозагорски окръг в една гора, където поделението правело учения. Походната кухня поддържана с внимание от баща ми по-цял ден приготвяла вкусни манджи за раздаващите се неуморно войници. Една вечер, когато успял да сготви по рано, решил, че  е крайно време да се отбие до близкото село, където да изпие една бира. Все пак всеки знае, „Загорката” и днес си я бива. Влязъл в кръчмата и си поръчал наливно от пенливото вещество. Докато отпивал бавно от бирата и се наслаждавал на вкуса и, погледът му любопитно се стрелкал сред присъстващите местни жители, които свободно пушели цигари и разговаряли по своите си, селски дела. Когато обаче ненадейно видели баща ми, разговорът внезапно замрял. Сред групата, която бистрела селската политика се намирал и кмета на селото, който излязъл веднага навън. През това време царяла тишина. Чувало се само дрънкане на чинии, чукането на чаши и наздравици. Разговор нямало. Внезапно кмета на селото влязъл в кръчмата придружен от човек на  тогавашните органи на реда. Милиционер, който днес разбира се е полицай. Поискали документите на баща ми, който обаче не ги носел в себе си. Питали го, откъде е, кой е. Нищо! Единствено ги срещнала усмивката на баща ми, който казал, че просто се е отбил да изпие една бира и с това разбира се, вярва че не пречи на никого. Да но хората чули този отговор, го помислили за шпионин, който души наоколо. Баща ми шпионин! Как пък не! Чудя им се, уж милиционерски хрътки, а не са надушили дрехите му че миришат на гозби. Значи е готвач. Да но, баща ми упорито отказвал да се легитимира и да съобщи в любопитните им селски уши, откъде е. Затова го арестували и тикнали, както се казва зад решетките. В гората помощник готвача, който получил нареждания от баща ми, разбрал, че става нещо. След като не се прибрал, рано сутринта, покрай походната кухня минал командира на поделението. Попитал защо закуската закъснява, и когато получил отговор, че липсва най важното лице за това, главния готвач, командира се втурнал с джипката към селото. Влязъл в кръчмата, където няколко ранобудни селяни закусвали, шкембе чорба. От тях разбрал, че завчера са арестували човек който мязал на шпионин и който в тогавашния момент търкал наровете в ареста на селската милиция. Командира естествено отскочил до мястото, където затворен чакал баща ми. След като поговорил с местната власт и успял да откопчи от затвора баща ми, развеселен командира го попитал, защо не е казал истината, та са го арестували. На което естествено той отговорил с въпрос:
-А военната тайна, другарю полковник?
-Вярно! Забравих за нея! –казал слисан командира. После добавил: -Ако не беше минал годините и беше по- млад веднага, ти слагах нашивки!
След тази похвала, естествено, която полковника споделил и с войниците, като пример баща ми бил оставен на спокойствие да върши готварските си умения. Така той, макар да бе цивилен успял да запази военната тайна, заради която преспал доброволно в ареста на милицията!
В.СОФИН 

Няма коментари:

Публикуване на коментар