Не помня защо

Нямам спомен от времето, когато забих успешно първия си пирон. Единствено знам, че тогава се почувствах щастлив.

Не помня дори, защо съм бил роден! Но паметта ми подсказва, че бях доволен, когато тогава, поех самостоятелно, първата си свободна глътка въздух.

Нямам спомен от времето, защо се налагаше да ходя на училище, но се радвах истински, когато успях да прочета първата книга с приказки.

Не помня с какъв успех, завърших средно образование! Но услужливо паметта ми подсказва, че се почувствах щастлив на абитуриентския  бал., на който, почти повярвах, че съм порасъл.

Нямам спомен от времето, когато с треперещи от ужас крака, неуверен прекрачих прага на казармата. Но се сещам за това, как успях да я напусна, съжалявайки единствено за сформираните нови приятелства, които тогава трябваше да изгубя.

Не помня дори, как ме взеха на работа. Само се сещам, че ръцете ми се почувстваха особено добре, когато докоснаха уверени първата заплата.

Нямам спомен от времето, когато случайно, срещнах любовта! Сещам се само, че беше истинска и споделена.

Не помня дори, как се роди дъщеря ми. Услужлива паметта отново ми подсказва, че  тогава станах щастлив баща за първи път.

Нямам спомен от времето дори, как сина ми се е появил, изневиделица на белия свят. Но се сещам, че събитието предизвика в мен еуфория и радост.

Не бих искал да си спомням, как родителите ми починаха. Искам само единствено преживяното с тях да остане завинаги в мен и никога да не изтлее.

Не искам, дори да помня, какво беше времето преди. Желая само, днешното, да бъде искрено и почтено към всички които наистина обичат живота. Нека хората, да виждат, усещат и докосват онези неща, които карат чувствата в сърцата да кипят. Това са любов, приятелство и природа!

В.СОФИН