Как се ражда идеята!

Докато жадна устата, алчно отпиваше от чашата с кафе в мозъка, нещо прищрака и ми стана интересно за раждането на идеята у твореца. Понякога, колкото и да я реши с гребен и да и се моли, тя не благоволява да се появи и измъкне пипала на светло. Друг път пък, неканена пристига. Внезапно удря мозъка в твореца и ръката изплашена потрепва. Тя е получила заповед на която трябва да се отзове. Задвижена от възникналата идея ръката грабва безкомпромисно перото и думите, започват да се раждат на белия лист. Всичко зависи, до каква степен мозъка на твореца е обсебен от идеята, която мисълта оформя, като стихотворение, разказ или роман. По разкривения почерк може да се съди, как е протeкъл процеса по-раждането на произведението. Когато мисълта избързва, ръката се стреми да не изостава и ако изморена се забави, написаното на листа трудно се разчита.  Ако обаче твореца следва римата в стихотворението и търси нужната подходяща дума, тогава той пише с едри четливи букви.  Съществуват дни, когато идеята се появява плахо в мозъка на твореца. Тя е изникнала неоформена, неузряла. Може да минат дни, дори месеци докато ръката получи нужния тласък и перото заскърца, затормозено по белия лист. Обикновено тогава се ражда шедьовър. Шедьовър, защото тогава мозъка на твореца е премислил и разбрал, как ще изглежда точно произведението му. Идеята се е появила внезапно, като искра в него и е запалила огън в душата му. Цели редове се появяват стриктно написани и подредени. Думите се леят украсени с чувства и предизвикват у читателя сълзи, смях, дори кашляне от внезапно притеснение и срам.

Когато пък настъпи, онзи сух период и идеята избяга от твореца, листа бял унило чака да бъде украсен от буквите на автора. Мозъка се опитва да търси вратичка която ще оформи някаква новопоявила се тема. Уви! Такава няма! Възможно е обаче случаен човек да събуди заспалата идея в автора. Достатъчно е една дума, една усмивка или дори едно бих казал, изохкване да предизвикат реакция в ръката и перото да заскърца бързо по белия лист.

Природата, която заобикаля твореца също отключва бурни чувства в душата му. Той е развълнуван от багрите и всичко видимо което го заобикаля, цветята, птиците, дърветата, небето, слънцето, въздуха, реките, дъжда и какво ли още не. Всичко това усетено и видяно по нестандартен начин, отново предизвиква ръката и тя бяга по белите редове. Когато има талант и чувство, идеята е доказателство - изкуство има! 

В.Софин