Не им завиждам!

Някой, сигурно мисли, че е много хубаво да бъдеш народен представител в парламента. Не за друго, а защото се взимат добри пари. Но не им завиждам, когато знам, че те няма да могат да изхарчат  всичко спечелено с пот, докато са живи. Ясно е че наследниците  ще се облагодетелстват от ситуацията. Докато пък аз с малката моя  заплата, щом я докосна с ръце и тя се изпарява, сякаш никога не я е имало.Няма да ме мъчи главоболие, като депутатите от парламента. Ще спя спокойно, защото знам, че никой друг не ще докопа парите ми, защото просто нямам такива.

А защо ли да им завиждам, когато ги гледам как се мъчат в парламента. Доста често ги хваща дрямка, а пък те нямат право да спят там. Все пак, това са народни избраници. Не са лукови глави я! Съвсем друго е, когато аз легна след нощна смяна. И с топ не могат ме вдигна.

Не им завиждам и за калоричната храна в стола. Казват евтина била. И какво от това? Добре бе, живейте с орлите. Управлявайте! Но помислете, че ще дойде оня ден в който в нашата татковина, няма да има българи за манипулиране. По смелите отдавна духнаха на запад, а ние старите волю неволю тук сме раждани, тук ще си останем. При това действие от наша страна, ще успеем да избягаме от живота с помощта на постоянно гладуване и евтини газирани напитки. А генно модифицираните засищащи храни, ще ни лишат  от заслужена пенсия, защото просто няма как с отрови да живеем. Пък и защо ли ни е тая пенсия? Когато е толкова малка и бързо изпразва протрития ни джоб. По добре, нека я връчат на заслужилите депутати в парламента, като допълнителен бонус за ваканциите, които правят през годината.

Не им завиждам, дори, че пият до насита квалитетно вино и дори се лигавят с уиски. Аз пък съм щастлив на джанковата ракия, която с труд медния казан е направил.

Не мога, а и не искам да им завиждам, за приятелските караници по време на дебат в парламента. Аз крещя само на магарето, когато се запъне непослушно в гората. А иначе си го получавам, съвсем цветисто от жената, която ме обича и затова проклина.

Като река да се замисля, не им завиждам и за модерните коли. Те пият бензин и трябва постоянно да се поддържат, дето се вика в бойна готовност. Аз скромно карам велосипед, не замърсявам природата и се чувствам щастливо в кожата си.

Да не говорим, че нямам намерение да им завиждам и за охраната, която все ходи по-петите им и пречи на депутатското нежно тяло да се облекчи. Аз съм лесен. Спирам зад първия ъгъл и щом няма никой бързо свършвам тая работа. Вярно отстрани изглеждам, като кучето, но нали живея такъв живот. Адаптиран съм!

Живея с една жена и се чувствам добре. Как да им завидя на тия депутати, които имат и любовница. Нека треперят. Не за друго, а защото нечие неприятелско око случайно може да ги хване и после край на политическата кариера, която толкова много с труд е била постигната.

Не им завиждам и за това, че щели да живеят прекалено дълго. Нека се мъчат! Така им се пада! Ние с малките заплати, сме орисани на кратък живот. Поне дълго няма да търпим благосклонното отношение на работодателите към нас. Пък и те често пред нашите скромни личности заявяват с цел да ни сплашат, че за нашето работно място хората се избиват. Да бе!? Как не! Всеки бедняк мисли и желае, поне пари за хлебец да има. Вода от реката и гориво за газената стара лампа останала от дядо му. Какво друго? Едно безоблачно усмихнато небе! Песен на самотен щурец в полето. И онзи дразнещ ноздрите аромат на дъхави билки.

Как да им завиждам на депутатите? Казват, че били умни в лъжите си. Така е сигурно, щом като от Европа вярват в това. Кои сме ние да се съмняваме!? Не завиждаме! Защо ли? Защото  хората казват, че има и други неща на тоя свят освен пари. Живота е щастлив с усмихнати играещи на двора деца. Любовта и красотата на един съвсем обикновен слънчев ден, споделен с най-близкия човек!  
В.СОФИН