Никой, така и не разбрал, откъде били дошли. Нямали спомени,
кой ги бил сътворил и с каква цел. На планетата известна ни, като Марс живеели
мъже, които били страшно самотни. Те не подозирали, че съществува любовта,
защото между тях нямало жени. Всяка година, по-едно и също време на планетата
им, се появявали, неизвестно откъде нови мъже. Те нямали никакъв спомен за
предишния свой начин на живот. При внезапното си пробуждане, когато пристигали,
били спускани от космоса в специални контейнери. Обикновено тогава, били точно
на двадесет годишна възраст. Нямали понятие за раждането. За смъртта разбрали,
когато един от тях на преклонна възраст починал. Докато мъжете на Марс се
опитвали с голям труд, да подчинят и
обуздаят неприветливата за живеене планета, някъде на друга, с името Венера,
близо до тяхната живеели само жени. Те
изобщо не подозирали за съществуването на индивиди, които се различавали коренно
от тях. Също, като мъжете и те били спускани внезапно на планетата всяка година
по едно и също време. Жените не знаели, дори не подозирали за раждането, защото никога не били виждали
деца. С трудолюбие и упоритост те водели битки с капризите на Венера. И мъжете и
жените се стараели да оцеляват, но не знаели, защо и с каква мисия са били
изпратени именно на тези две планети. Може би , щели да продължат живота си там,
умиращи от скука, борещи се с природата и неподозиращи за любовта, ако
внезапно Слънцето, което блестяло усмихнато през деня не решило да се разсърди.
Марс внезапно започнал да изстива. Температурите до такава степен падали през
деня, че станала невъзможно повече да живеят на планетата си. На съседната
Венера, където жените също трудно оцелявали, се случило обратното. Градусите се
покачили толкова много, че на слънце да се стои, станало убийствено. Било
нужно, някой нещо да направи, за да не загинат хората. С мощни телескопи, които
успели да направят и на Марс и на Венера, разбрали за зелената планета.
Внезапно били осенени от чувството, че именно там се намира спасението.
Благодарение на талантливи инженери, които създали космически кораб, всички
-мъжете и жените се впуснали смело, към приключението, което щяло да им донесе нов живот. Интересното било,
че и в двата идентични случая същата тази година, която се оказала последна за
тях на тези две планети, повече не пристигнали други хора. Това било знак, че
трябва да търсят спасението на друго място.
Здравите и най младите индивиди от хората, били избрани да продължат
пътя си, към неизвестната зелена планета. Никой, нито от жените и мъжете не
знаели, какво им крои бъдещето, но въпреки това се впуснали смело напред. Донякъде със страх от неизвестното, донякъде
със съжаление тръгнали, защото много спомени останали да блещукат на изоставените
им планети, които доскоро били техен дом, който години наред сгрявал сърцата им. Мъжете
успели да пристигнат първи. Когато краката им стъпили на Земята, защото тава
била тя, те били очаровани от нея. Толкова разнообразен живот кипял там.
Безброй растения и животни, които липсвали на Марс. Докато се лутали омаяни из
горите, полята и покрай реките, мъжете търсили място където да се заселят.
Внезапно срещнали жените, които също успешно, били пристигнали от Венера. Те също
безкрайно се влюбили в Земята, която им предложила безброй дъхави цветя,
пърхащи цветни пеперуди и птици, които омайвали околността с различни
чуруликания и звуци, които сякаш им подсказвали, че това е раят. Удивени от
среща със себеподобни, двата различни индивида, мъжът и жената, били привлечени
един от друг. Така внезапно бликнала любовта между половете, която дотогава не
била известна. След като се появило в сърцата на мъжете и жените сближаващото
чувство, те решили, че трябва да живеят съвместно. Изобщо не се колебали, а
заедно и с много труд, успели да построят първия си град. Всеки мъж се сдобил с
жена и всяка жена с мъж. Отначало никой не подозирал изобщо, защо е станало
именно така. Когато видели ,че животните също били разделени като тях, те
разбрали ,че живота е устроен така. Докато се учели от другите живи същества на
планетата Земя, мъжът и жената познали секса. Отначало не били очаровани! Но с
времето свикнали. А когато се родили първите им деца, те разбрали, че така, са
създали семейството. Скрепен бил навеки съюза, между жената и мъжа. Именно
децата ги обединявали и карали сърцата им да преливат от топли чувства. Не
знаели, защо се е случило именно така. Нямали понятие, кой ги е създал и защо?
Но разбрали, че са създадени един за друг и трябва съвместно да живеят. Докато Слънцето игриво надничало в очите им и галело с топлина косите им, хората били
внезапно осенени от идеята, че именно, то е виновно... Виновно за да се срещнат.
Това ги правело щастливи. Все пак били учудени, защо било нужно, това да се
случи и защо необходимо, преди да се срещнат, всеки от тях да живее сам,
неподозиращ за другия пол. Нямали отговор и за това, кой бил този, който
всяка година правел опити, като ги спускал самостоятелно на необитаеми и трудни
за оцеляване планети. Един ден, внезапно видели изгрева на слънцето над морето.
Виждайки животворните му лъчи да обхващат простора, хората разбрали, че именно,
то е виновника за тяхната среща. Така навярно, се появил първия човешки Бог –Слънцето.
То целенасочено, ги прогонило от трудните за живеене планети, за да ги събере на Земята. Когато се срещнали за първи път, жените и мъжете, именно Слънцето
предизвикало чувства и любов в тях.
Заслужавало да бъде Бог, защото давало, светлина и живот на всички
същества, растения, хора и животни. А всеки знае, че земния път е създаден и
начертан от Господ.
Дали всичко това се е случило по този необикновен начин,
никой не знае. Единствено може би Слънцето, има някакъв отговор. Но не иска да
ни каже, само ни гледа отгоре, усмихва ни се и сгрява с лъчите си. Създава
чувства и прави света красив и привлекателен по –един неповторим, особен начин!
В.СОФИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар