Една особено гладна пъстърва дебнела стръв закачена на
куката на начинаещ в занаята рибар. Тъкмо посегнала да клъвне, когато ловък в
движенията си въдичаря, измъкнал кордата извън водоема. Хвърлил поглед. Червеят
все още мърдал необезпокояван на куката. Заметнал отново въдицата. Прегладняла
пъстървата, лакомо се нахвърлила върху стръвта. Със своите особено бързи
движения обаче, рибарят отново успял да
измъкне пръв куката. Погледнал. Ядосано промърморил, че явно в тоя вир няма
никаква риба, но все пак решил да заметне пак стръвта. Без да чака дебнеща
наблизо действията на начинаещия неопитен рибар, пъстървата се хвърлила с
разтворена паст към червея. Напразно. Рибарят с много по-бързи рефлекси, отново
пръв измъкнал куката, заедно с оцелялата стръв.
Следващото замятане във вира обаче се оказало решаващо. Тъкмо неопитният
рибар измъквал куката за поредната проверка, когато ненадейно пъстървата
изскочила от водата във въздуха. Дръпнала моментално, почти изсулилият се
червей от нея, погълнала го лакомо и изчезнала съвсем доволна към дълбокото,
където се скрила в подмолите.
Изненадан, дори донякъде изплашен рибарят
изпуснал въдицата и с възклицание произлязло непредвидено от устата му, от която
изпаднала недопушена цигара промълвил:
-Егати рибата...! Мен не успя да излъже, но червея явно
успя...!
В.СОФИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар