понеделник, 12 февруари 2018 г.

Чаят!

     Току що, роден в одраскана от употреба порцеланова, синя чаша, с неочакван порив, Чаят , бе обзет от противоречиви чувства. Прекалено горещ той, пускаше пара вдъхновен от студеното време, вън. Внезапно няколко палави ухажващи го ледчета скочиха, безстрашно в него... Чаят удивен, изсъска. Изпадна в паника от ужас. Изведнъж усети полъха на смъртта, която витаеше наоколо. Ледчетата умряха пред влажният му влюбен поглед. Изчезнаха! Стопиха се без възвратно! Сякаш никога не ги е имало на белия свят.
  Обзет от печал Чаят, почна да изстива. Ледчетата свършили прецизно работата си, умряха. Умряха за за охладят, горещите чувства бликнали от влюбеното сърце на Чая.
  С леко увеличения си капацитет, той се опита да протестира. Чаят нямаше никакъв шанс.     Времето му го отне без милост. Прекалено жадното гърло на един мъж, който го бе поръчал, прекрати мъките му, като го изпи на един дъх.
В.Софин  

Няма коментари:

Публикуване на коментар