Докато слизам по-стълбите към Метро станцията пред мен
блясва великолепна гледка. Пълни очите ми с красота. Изцяло очарован се
осмелявам да я последвам. Излъчва невероятен сексапил. Усещам силата и с която
ме дърпа към себе си. Чувствам се невероятно слаб. Не устоявам. Хуквам след нея
огладнял като куче за салам. Внезапно тя се превръща в уплашена сърна и се
отдалечава с бяг. Почувствал отчаянието и
продължавам да я следвам. Превърнал съм се в тиха сянка, която пълни
очите си с красота. Огладнял от чувства не само и се наслаждавам. Храня се.
Запълвам празнотата в душата си.
Внезапно зад ъгъла
под стълбите на спирката на Метрото изскача млад мъж, който посреща с усмивка
момичето си. Целува го нежно, сякаш не го е виждал от години. Хваща ръката му и
двамата изчезват сред тълпата. Аз оставам сам на спирката, разпилян и отчаян от
незабравимата, чувствена и сладка ПОХОДКА, видяна у младата дама, която ме бе накарала
да я последвам.
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар