Видях дърветата да дишат,
когато падаше от тях дъжда.
Усетих цветята да миришат,
за любов приказващи в нощта!
Разбрах бълбукаща реката,
кимаща на всеки в настроение.
С песен волна на душата,
влюбени усмихваше с умение!
Докоснах с поглед и Луната.
Без думи зяпаше ме, откровено.
Светеше с фенер във тъмнината,
на пътека, канеше ме убедено!
Почувствах гърдите да се стягат.
Въздухът упоен, идваше честит.
Скачаше, а чувствата не бягат,
опиат любовен, действаше открит!
В.СОФИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар