Вървя със нос увесен,
изтощен от глупостта.
В живот съвсем нелесен,
търся избягалата, правота!
В град безмилостен се скитам.
Паднал съм ничком в калта.
Злобата на нея не разчитам,
убива тя, в човека любовта?
Плачат мръсни, улиците прашни!
В сърце умело, завистта пълзи!
Миговете станали са страшни...
Животът труден, целият в сълзи!
В.СОФИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар