сряда, 14 февруари 2018 г.

Машинката

                                                                           
              Хм...! Машинка някаква! Тихо тиктака. Никой не я чува. Въпреки това, всеки я усеща. Носи в себе си, любов. Говори открито за чувства. Бърника мислите на поети, писатели, музиканти, художници, ваятели и разбира се, учени. Помага всеотдайна, всекиму. Тласка в неочаквани посоки. Сърди се. Боли, когато се чувства незаслужено, обидена. Тананика, весело, влюбена. Угрижена плаче, отблъсната.
   Машинка някаква. Биеща, тананикаща, объркваща, но и даваща, живот.
   Едно сърце танцуващо във вихъра на кръвта, без чиято любов, не сме в състояние, дори да се усмихнем.
В.СОФИН 

Няма коментари:

Публикуване на коментар