Внимавай!!!

      Девизът на шефа: „Внимавай пред кого и какво вадиш!“- стигна и до мен.

Извадих пет лева за гражданска застраховка, не стигнаха. Поискаха ми десет.

Опитах да покажа пари за бензин, не стигнаха и за километър...

Изкарах недоволните на площада. Закопчаха ме за интерес от моя страна!

Развеселих колежка с майтап.  Обиди се.

Купих на жената къса рокля и бельо заслужаващо, облечено само моя поглед. После чух: „За коя лигла си го взел?“

Усмихнах отчаян! Каза ми, че преди се е чувствал по истински в нещастието си.

Ощипах комшийката само с два пръста. Осъди ме за цяла ръка.

Доказах на нивата, че съм работен. Извадих мотика, която се счупи на втория удар. Сушата не ми прости!

Нарисувах с думи системата. Тя ми се отплати като се опита да спре слово излиянията ми във фейсбука.

Пробвах на работа, да направя сам кафето си... Не ми позволиха. Нарушил съм правилата.

Извадих на показ лицемерието си! Беше одобрено като някои, казвам личности, ме изтриха успешно от приятели.

Осъдих системата, която не ми даваше право да дишам! Сега съм спокоен! Дадоха ми противогаз, без право на обдишване!

 Но всеки знае! Каквото  и да кажа, шефът все е прав! Кривият съм, не аз, а системата, която убива човещината у всеки, който някога се е чувствал, човек...

В.Софин