вторник, 20 ноември 2018 г.

Обграден с "хора"!

    Беше  се обградил с хора. Поне той мислеше така. Вместо това, змии съскащи пълзяха около него. Всяка една с различна отрова дебнеше непрекъснато действията му. Очакваше грешките му...
Когато естествено те не закъсняха, змиите станаха богати. Някои от тях дори се размечтаха! Станаха упорити, постоянни като въшки.
Дебнеха непрекъснато сгоден момент за да хапят.
  Уж хора добри. Отзивчиви, работещи умело, платени... Но алчни безкрайно и непоколебими в исканията си и желанията. Техните желания, не на мравките, които слабо хапят за да се нахранят!
Изгубили облика си човешкото, змиите в системата изяждаха всичко по пътя си! Не даваха шанс никому... нито път, нов по-който да се тръгне. Важното беше, а и днес истински важното за тях остават, единствено парите, а щом има пари има и власт. Какво тук значи някаква си личност!?
   Беше се обградил с хора! Беше... Но, човешкото свършва там, където почва алчността!
Змии, които хапят в гръб изненадващо и непоколебимо...
Ех народе мой, докъде стигна падението на душите и къде избяга спасението, което обещаха!?
В.Софин 

Няма коментари:

Публикуване на коментар