Писателят се храни с думи. Художникът с нюанси, а артистът с
любовта на публиката!
Певецът вае на сцената думите с привлекателни тонове, а
ваятелят вгражда сърцето си във фигурата, която прави!
Политикът използва
чар за да привлече публика. Когато това му се удаде, значи е спечелил изборите.
Не само с пари, а и с талант, който не достига на опонентите му.
Добрият търговец умее да продаде и себе си, когато се наложи
да измъкне и последните пари на купувача.
Адвокатът изучил паяжината знае, кога да хване мухата си!
Учителят колкото и да се раздава, колкото и да дава от себе
си, винаги ще бъде непризнат от хората без образование!
Жената се храни с любовни думи, които радват душата и на
дете!
Мъжът, който иска светът да бъде на колене, не се колебае
пред нищо! Днес повечето мъже се крият зад жените си!
Щастието е относително!
Може да го има, ако го създадем заедно, но може, да го няма въпреки парите събрани
с машинации от нас в джоба, който трепери от страх, да не пусне чужда ръка в
него!
Не всеки, който се храни с думи е гладен! Не всеки се радва
на нюансите създадени от Природата. Не всеки, пее това, което иска! Не всеки
върши приятното!
Всеки обича!!! Може майка си от детството, жената и любимия
до себе си... Всеки!
Но не всеки остава верен на себе си! Времето тласка всеки
нас, напред! Но не всеки постига мечтата
си! Не става дума за пари, които често нищят джоба ни.
ЧУВСТВАТА идват и си отиват изпепелени! Остават вечни
спомените, които умират с нас едва накрая...
Когато се научим да ценим труда на другия до нас, едва тогава
ще постигнем истинското щастие! Не за друго, а защото ще разберем, че не сме
сами и че на някой му пука за света...
За света, който още има какво да каже! Дали обаче, ще му се
позволи да бъде част от хармонията, Човек, Природа и Любов... Времето само, то
знае!
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар