вторник, 27 ноември 2018 г.

Вятър работа!

     Не го харесвам! Какво говоря... Не го обичам! Върви го стигни, ако можеш! Едва ли...
Няма начин!  Вятър работа!
Мързелива сутрин примесена с лек ноемврийски дъждец. Дали пък не съм го сънувал? Едва ли...
   Все пак погледа ми спира, Чадър чешма в Самоков.  Вървя леко подгизнал с надежда... Уви! На пътя изхвърлен, изтъркан, билет от държавната лотария. По нататък същото. Чест им правят обелки хвърлени отстрани на пейките от натурален сок и други нещица, казвам нещица, на които мястото не е там...
Може би!
Ще ме опровергаят някои минали от там!
Може би!
Да, но нещата са такива!!!
Спирам пред Лафка. Не за билет! Никога! Да но пред мен хората с интерес са се наредили за такъв.
Чакам за календарчета. Защо пък ми са, да ме пита човек!?
  Глътка въздух, свежест в едно общество подложено на „ВЯТЪР“. Духа той! Всеки бърчи нос. Всеки киха! Едни пари, които дават в задължения, други щастливо са прибрани от алчна ръка...
Да!!! Животът си върви. Духа вятърът! Проветриво!
Мръзнем!!! Душите вече са скапани...
Усмивките обезличени.... Човекът снизен в насекомо, пълзи в отчаяние!
Нима? Демокрацията онази, донесла вятъра на промяната, е умряла...
Нима? А може би, не е родена още? Кой пък ще и даде глътка въздух? За тях, за пенсионерите, болните, които са работили... Които са дали силите си за едно общество отхвърлило ги днес!
Нима?
Различия много... Всеки е прав! Но не всеки бърка в контейнер за коричка хляб... Не всеки се усмихва истински, нали!?
  Вървя отнесен! Все пак е есен! Погледът ми спира, билет от лотарията, който отнема надеждата за хляб! Отнема защото, няма работа, няма живот... Има омраза, която обезличава хората... Обезличава защото някога думата човек, звучеше гордо... Да звучеше! Днес чувствата са станали излишни. Всеки сам се оправя с вятъра! А духа той! Духа, но не знае, че всяко начало, има и край... Има! Природата, а не политиката създава живота за всички нас!
 Корените, здравите корени на семейството, днес са почти изскубнати. Време е приятели.... Време е, да ги засадим отново! Без омраза, а в полза на родината... За България, която е доказала, че може!  Духа вятър студен омразен, време е да се обърне!!!
В.Софин 

Няма коментари:

Публикуване на коментар