Гасне
сърцето
Звездите се раждат! Изгряват... Блестят!
Полека, лека пламъкът им след време угасва!
Частица от сърцето, която светеше и в моето, вече я няма!
На пръв поглед
всичко си върви нормално. Отвън вали сняг, бавно снежинките танцуват, своя
последен танц. Някои бързат, други подемани от лек ветрец, играят! Животът идва
като сън и си отива, когато си поиска. Бягат дните, нижат се месеците! Годините натежават. Спомените също.
Кой какво казал... Кой какво споделил... Всичко се разпадна!
Мислите търсят изход! Няма такъв!
Нима е нужно да се бяга от живота!? Да летим като снежинките
отвън, да танцуваме и накрая да се стопим на пътя... Нашият последен път от
който няма завръщане...
Всичко тече, минава
като река... да но, сърцето на всеки от нас гасне всеки път, когато си отиде
завинаги приятел. Свещите му намаляват. Някога в пълен комплект, днес уви все
по малко. Боли! Но не от студа отвън... Спомените проникват, бодат душата!
Няма го, макар гласът му да звучи все още в ушите ми. Чувам и
другите, които отдавна ги няма!
Миналата година, тази също... Нима съдбата няма жал!?
Едва ли!
Последно сбогом и прощавайте!!!
Зеленият път по който сте поели и от който няма връщане,
нека бъде лек!
В памет на всички приятели, които вече не са сред нас!
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар