Без да искам дочух
как скърцаше ритъма в две тела. Едното
по младото даваше всичко от себе си. Стараеше се... Гълташе! Уви другото плачеше от яд и
напрежение.
-Пийни една вода старче, да прокараш! Не скърцай със зъби! –обади
се насмешливо младокът, който беше влязъл в ритъма на кръчмата и пиеше там,
безгрижен уиски, докато старият броеше последните стотинки от джоба си, за
петдесет грама, ракия и така му се ревеше, че напрежението извираше като пот на
челото му.
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар