Сред върхове
Роден съм да качвам върхове,
които път каменист ми дават.
Там горе сред бурни ветрове
срещам билки да ме радват!
Опивам се от красотите рилски,
които щастието на очите, носят.
Езерни водите, огледално чисти
с бели облаци за мен, позират!
Нечакани планински клещи,
стискат ме с върховете будни.
Горе сред осъществени
срещи
виждат се просторите ми чудни!
Роден съм да качвам върхове.
В ниското усещам се затворен.
Откривам как свободна ме зове -
планината в свят за мен, отворен!
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар