Хуморът някога
Когато освободен хуморът пристигаше
от смях въздухът не ни достигаше.
Когато погледът към нас си вдигнеше
с очи дяволити сладко, мигаше.
Когато арестуван хуморът не идваше
в очите, слънце не пристигаше.
Когато някой някъде, докрай обичаше -
любовта му хумор се наричаше!
Когато с хумор животът ни увличаше
по поляните зелени всеки тичаше.
Системата в тревоги ни обличаше,
но всеки в мъка - всекиго, обичаше!
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар