Преброяване на питомния заек у нас

                                                                                       

                                        Преброяване на питомния заек у нас

     Една тиха октомврийска вечер бяха дошли да ме бройкат. Сиреч питомния заек вкъщи. Викам им, че това съм аз и живея сам. Няма нужда да се напъват с броене, но преброителят настоя с думите:

-Съседът Генчо Генчев Легенчев твърди, че имате жена и тъща. Спомена съща така и за дете…

-Ама моля ви се! Та вие знаете повече за всичко от мен. Ама да ви кажа правичката, те моичките не влизат в бройката.

-Как така!

-Лесно излиза като се замислите. Апартаментът е мой. Един е. И аз съм един…. -обяснявам спокоен ситуацията на питомния заек. Сиреч мен.

-Ами другите?

-Другите, които живеят тука са под наем и не се броят.

-А къде? Моля ви? Къде? -любопитен е преброителят.

-При съседа Генчо Легенчев се водят. Тоя дето ви е светнал за жената, тъщата и детето…

-Хайде бе!?

-Хайде бе, ама все пак детето е негово и той  плаща издръжката. Така, че редно е да му ги заведете и по документ!

-Добре ще видя какво може да сторим, а сега това там дето го виждам в ъгъла, телевизор ли е? -пита преброителят и бърза да отбележи придобивката. Но отговорът моят го смайва:

-Не. Това е екран.

-Екран?

-Монитор на компютър.

-А компютърът къде е?

-Вчера го продадох много изгодно…

-Хайде бе! А лаптоп имате ли?

-Не. Не мога да ви услужа с него…

-Значи имате?

-Как ще имам лаптоп като не мога да ви услужа с него. Пишете, че нямам.

-Някакви нововъведения у вас? -интересува се преброителят.

-Ако не се смята безплатната ваксина срещу грип поставена ми срещу подпис, имам и ново чене с много пари…

-Чене!? -чуди ми се преброителят.

-Да бе. Викат им тука у нас, държавни зъби…

-Добре, а какво вероизповедание имате господине?

-Пишете българско….!

-Не! Питам ви дали сте католик, православен или атеист?

-Това последното какво е?

-Атеист ли?

-Да.

-Това е човек който не вярва в нищо.

-Е бъдете спокоен, аз вярвам в парите.

-Ама господине…

-Хм! Да сте виждали нещо по могъщо от тях? Така, че запишете, вероизповедание парично!...

-На колко години сте?

-Вие не можете да смятате? -задавам веднага контра въпрос.

-Мога…! Как да не мога! -обижда се преброителят.

-Тогава, защо мен питате? Сметнете сам, все пак сте ходили на училище или сте проспали някогашната, училищна програма? -нападам го с въпрос.

-Ами щом аз ви броя -започва да мънка преброителя, но аз го прекъсвам:

-А бе… вие не ме броите. Бройка ме държавата. Имам ли повече, трябва да давам излишното в данъци. Така, че разберете просто нямам нищо за деклариране пред държавните институции…

-Ама моля ви се господине… -почти плаче пред мен преброителя. -Не желаете никак да ми съдействате.

Вместо да отрека, казвам е добре, питайте!

И преброителят ме почва отново:

-Пол?

-Не, не съм Пол, някакъв си французин там. Казвам се Петър Агрономов. Българче при това!...

-Но моля ви се, аз ви попитах за пойла!?

-Е и аз ви се моля! Не съм жена и пойла не носим…. По удобно ми е с панталон.

-Така значи ще запишем мъж! -опитва се преброителят да смекчи положението, но веднага го нажежава с друг въпрос:

-Как се казват, жена ви, тъщата и детето?

-Но моля ви се, питайте съседа Генчо Легенчев, той знае. Не ме замесвайте в чужди работи…

-Но нали живеят тука?

-Абе те спят тука, ама нали ви казах водят се при съседа… И много ви моля, не ми задавайте повече този изнервящ за мене въпрос!

-Добре де. Няма! -обещава оклюмал глава, сконфузен, преброителя. И ме почва пак:

-Кола имате ли?

-Не имам хладилник втора употреба.

-А тая кола, отвън пред блока ви?

-Тая е на Легенчев.

-Ама той твърди, че е ваша.

-Ако сметнете това, че той я кара сутрин заедно с жената, тъщата и детето, значи е негова…. Аз само дето и плащам данъците. Така, че пишете я нему! -настоявам аз а преброителят вече е потънал в пот от притеснение. Подавам му кърпа да се избърше и му казвам, че вече нямам време за бройкане. Изтече му мандата също като на последния парламент у нас.

-Когато минат изборите може пак да дойдете. -изпращам преброителя да си върви, а той в движение започва да се кръсти.

-Я виж ти! Тоя бил набожен. -констатирам аз преди да си влезна в апартамента си, и да извадя от гардероба скритото, което естествено е компютър, лаптоп и система за екрана на който пускам телевизионни програми от целия свят.

    -Така де…. Ще ме бройкат те мене… Е там Легенчев, той е широка душа, нека го потят с въпроси. Мене няма как! Все пак съм служил войник и знам, че тайна лесно не се издава. Особено домашната. Ако има бълха вкъщи моя си е… Айде де! Ще ми я броят откъде накъде… -смея се аз и си пускам по телевизора, екрана де, сериалчето „Новите съседи“.

В.Софин  8.10.2021год.