Далеч
е нейде, раят…
Разстрел! И после в затвор!
Живота принуден да страда.
Изнемощели хора в отпор.
Система тикаща ни в ада!
Планината удивена се мръщи.
Никой с есента не се зарадва…
Стоим затворени във къщи.
Роби, управлявани със брадва…!
Умират хора! Сърца изстиват!
Нещата не искат и не желаят…
Просто режисирани не си отиват!
А далеч е, далеч от живота, раят!
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар