Светлите надежди
Немеят мъгливи, дните съдбовни.
Мълчат виновни, скалите огромни.
Сковани блещукат, звездите в небето.
Луната се крие страхливо в морето…
И само хората свити
с лица под маските скрити,
с провиснали вежди;
докрай с изопнати нерви,
останали съвсем без резерви –
търсят избягали светлите, надежди!
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар