Когато сълзи ни докосват…
Когато ти е тежко на душата;
когато сълзите във теб отекват…
Върви горе нейде в планината!
Върви и нека стъпките, олекват!
Когато докоснеш красотата
и сълзите седнат да обядват
с очите ти високо в планината…
Усещаш върховете да ти, вярват.
Разбираш как грабва ти, душата
порива на вятъра нестихващ.
Сълзите дето отекват в тишината
спират а ти, щастлив притихваш!
Когато стане по-леко на душата;
когато сълзи от тъга пресъхнат…
Спри се! Виж раят в планината -
жар на камък от вятъра, измъкнат!
В.Софин 13.10.2021год.
Няма коментари:
Публикуване на коментар