Извинението не се приема, Иванов!

 

                                                                                          

                                                  Извинението не се приема, Иванов!...

       След няколко поредни закъснения за работа на служител, Шефът го вика на килимчето пред него за обяснение:

-Иванов, защо закъснявате за работа?

-Извинявайте Шефе, но се наложи да изпратя тъщата до гарата. Влакът имаше закъснение, а пък аз трябваше да се уверя, че си е заминала…

А-а… Добре! Но друг път да не се повтаря! -казва шефът, който влиза в положението на подчинения си служител, защото и той има тъща.

        След три дни, ново закъснение и Иванов отново мига на пресекулки, стъпил на килимчето на шефа.

-Аз казах ли ви… Предупредих ли ви? Да не закъснявате за работа, Иванов… ? – крещи бесен Шефът.

-Да, разбира се Шефе! Бяхте добър с мен… даже прекалено. Но тъщата внезапно се разболя и се наложи да я закарам в спешното на градската болница….

Леко омекотил тона Шефът казва:

-Може и така да е, но друг път внимавайте, не ми излизайте отново с обяснение за тъщата!

       Само след няколко дни обаче, ново закъснение. Иванов пак пристига половин час по-късно за работа. Естествено погледът му е забит в килимчето на шефа, който го почва веднага:

-Каква стана тя, Иванов? Защо закъсняхте отново?

-Причината шефе е, че майката на моята жена… -мига притеснен Иванов.

-Какво за нея? -гледа с изпепеляващ поглед служителя си, Шефът.

-Ами наложи се да се разведа с жената…

-Аз пък си помислих, че вече си успял да се отървеш от тъщата.

-Отървах се от жената, но не и от тъщата… -шепне Иванов сякаш е направил престъпление.

-Защо така Иванов? Защо?

-Ами с нея ще сключвам нов брак…

-Моля!? -шашнат е Шефът. - Вие да не сте полудели, Иванов?

-Не Шефе. Влюбен съм. Затова и я изпратих до гарата; затова я и заведох до болницата, да дадем кръв за изследване; затова ѝ закъснявах за работа, досега…

Успокоен но и шокиран донякъде, Шефът казва:

-Е сега поне няма да ми закъснявате за работа…

        Да но…. Само след няколко дена, Иванов пак закъснява и трие с крака килимчето пред шефа:

-С какво оправдание ще ми излезеш днес, Иванов? -подсмихва се Шефът, решил, че е хванал служителя в непозволена крачка.

-Нали знаете Шефе, тъщата….

-Хайде бе! Да не се разведе и с нея?

-Не! Бременна е и се наложи спешно да я водя на лекар…

-Стига бе! -шокиран е шефът. Кога успяхте толкова бързо да свършите, работа!?

-Ами бившата ми жена е сестра в болницата и това ѝ налагаше да дава нощни дежурства…

Веднъж, когато я нямаше стана студено на тъщата… Вмъкна се при мен в леглото да се  сгрее и  работата стана… Все пак съм мъж и не устоях!...

Невярващо Шефът гледа в Иванов и мига на пресекулки:

-Ай, ай! Иванов какво да ви правя? Ще ви уволня!

-Но моля ви, Шефе! Нали и вие имате тъща?

-Е, че имам, имам… Но не ми е жена, нали?

-Така е Шефе, но все пак и вие я изпращате понякога до гарата, и вие откликвате на заповедите ѝ, когато е болна….

Ядосан Шефът крещи:

-Млък Иванов! Да не съм ви чул повече! Още малко и ще ми излезете с мисълта, че съм длъжен да ѝ предложа брак, а?

-Човек никога не знае Шефе. Тъщата ви е още млада, при това вдовица, а вие не сте от дърво и може да изпитате чувства…

Побеснял Шефът гони, Иванов да работи:

-Вън! Да не съм чул повече извинения за закъсненията ви!

След няколко дена, когато Иванов отново не идва на време за работа. Докато Шефът  го чака вече е написал молбата му за уволнение. Когато Иванов влиза в кабинета и стъпва на вече почти изтормозеното от стъпките му, шефско килимче, Шефът е почти щастлив. Да но служителят носи бонбони в едната ръка, а в другата си е позволил да държи бутилка с уиски.

Изненадан Шефът пита:

-Какъв е тоя маскарад Иванов, за какво черпите?

-Имам наследник, Шефе! Роди се четири килограма и половина… Истински юнак! -хвали се служителят.

-Значи тъщата е родила? -пита впечатлен шефът.

-А не още е рано за нея… Детето е от бившата ми жена.

Слисан шефът отново мига на пресекулки:

-Кога успяхте бе, Иванов? Кога?

-Ами преди тъщата да дойде за сгряване при мен, бяхме с бившата на почивка на море. Там знаете, алкохол, жени, карти… Карти, алкохол, жени… Моята бивша жена се присламчи до мен, а аз бях тогава пиян като талпа!... Не разбирах какво върша… И ето ти наследник!

С поглед, който убива, но с глас смекчен Шефът склонява да остави на работа Иванов и тоя път.

-Добре! Измъкна се и тоя път, но следващият запомни, Иванов!  Следващия подписваш молбата за напускане…. Ясно!

-Като бял ден, шефе! -измъква се Иванов и отива на работното си място.

      Да но, както е тръгнало следва ново закъснение. Шефът крещи и плюе  на килимчето, а служителят мълчи с наведена глава.

-Иванов, ще ви убия! Все ми излизате с едно и също извинение с тъщата. Какво ще ми подхвърлите тоя път за нея?

-Нищо…

-Нищо!?

-Просто се успах…

-Успали сте се!?

-Да и не само днес, а и предишните ми закъснения….

-А тъщата?

Няма, тъща няма бивша, няма дете… Аз съм ерген. Вечер се събирам с приятели на алкохол и карти, и на заранта всеки от нас е заспал на стола си..

Възтържествуващ, почти щастлив поглед шефът хвърля на Иванов:

-Аха! Пипнах ли те? Най-после ще разпишете молбата си, за напускане….

Спокоен сякаш не чул какво му приказва шефът, Иванов казва:

-Не знам дали Елзи ще се съгласи с това ваше решение, шефе…

-Коя е Елзи? -озадачено е шефското тяло.

-Нима не познавате тъща си, Шефе? Оная мила хубава вдовица със зелени чувствени очи, крещящо червило и не на последно място изкушаваща къса, кожена пола…?

-Какво означава това, негоднико? – не жали килимчето пръскайки слюнки на него, Шефът.

-По-леко с епитетите Шефе! Ще ви ставам тъст така, че внимавайте какво ми казвате! -смее се под мустак, Иванов.

Бесен Шефът иска отговори:

-Кога успяхте да извършите мерзкото си деяние, Иванов?

-Ами аз ви подсказвах отпреди още, че имате хубава тъща, вдовица при това, но вие не ми обърнахте внимание, защото бяхте зает с лъжите ми за моите закъснения.

-Да не ви виждам повече тук на килимчето, Иванов! Но я почакайте да чуя, тъщата! -Шефът звъни на телефона пред него и пита:

-Ало, мамо Елза, вярно ли е това, което ушите ми отказват да повярват?

-Да ще се омъжа. Самотна жена като мен има нужда ат мъж до себе си…

-Значи с Иванов! С този плазмодий, с това говедо и не на последно място, нищожен червей! … -пени се от ярост, Шефът.

-Внимавайте с епитетите зетко! Все пак Иванов ще ви стане тъст… Не го забравяйте!

-Само през трупа ми…. -крещи прегракнал в немощ, Шефът.

За да го успокои донякъде или да го ядоса повече, Елза му съобщава:

-За твое сведение ще ти каже, че днес Иванов закъсня, защото подписахме договора за брак. Вече съм щастливо омъжена…

В този момент прозвучава изстрел от пистолет и се чува тупване. Уплашена донякъде тъщата пита:

-Ало зетко да не взехте крайно решение?

От другата страна на линията прозвучава спокоен глас. При това на шефът.

-Свих му сърмите!

-Какви сърми? -хълца изплашена, тъщата.

-Ами гръмнах…

-Убили сте Иванов?

-Не! Прострелях тавана. Полюлея падна и се разби на килимчето. Да беше само видяла, колко бързо подписа молбата си за напускане, Иванов… Така де! Ще ми излиза той вечно с извинения. Днес закъснях, утре в други ден пак… Извинението не се приема Иванов!

  Веднага след тия казани словоизлияния в ушите на тъщата Елза, Шефът слага успокоен телефонната слушалка на мястото ѝ, без да слуша повече обясненията ѝ, и заплахите ѝ…

В.Софин  вместо фейлетон   3.10.2021год.