Спасителят от плажа

Необходимия човек на плажа, това не е вашата приятелка или жена, а това сте вие опитния всичко забелязващ спасител. Всеки знае, че  умеете да плувате превъзходно. Освен това, като спасител вие сте обучен да изваждате хора от морето, които не знаят, защо са влезли  във водата. На плажа забит стои, оставен като предупреждение черен флаг, който тръби в ушите на плажуващите да седят на плажа и играят карти. Вместо това, въпреки огромните вълни, все се намират луди смелчаци, които се пъхат щастливо в морето. Кандидат удавниците, знаят, че има спасител и нехаят за опасностите които ги дебнат там. Те си мислят, че няма страшно. Вярно, ще глътнат малко солена вода, но какво от това. Нали затова са дошли на море. Да му се радват, не само визуално, но и да опитат вкуса му. Когато настъпи момента и прозвучи вик за помощ, вие приятелю, който умеете да вадите кестените парещи от огъня, се втурвате стремглаво във водата. От там с ловки движения успявате да измъкнете неразумен господин, който е прекалил с алкохола и не знае защо, краката са го подвели. Пъхнали са го насила в морето. Недоволен, но всеотдаен вие спасителю му правите изкуствено дишане и с помощта на линейка се отървавате от неговата компания. Току що сте приключил начинанието си, когато друг отчаян глас прозвучава в ушите ви. Втурвате се с бързина на делфин и изваждате, капризна млада дама. Влязла във водата за да създаде впечатление у гаджето си. Опитвате се да направите изкуствено дишане отново, но това не ви се удава. Тъкмо сте захапал красивите меки сластни устни, когато приятелят и идва и най безцеремонно ви изблъсква. Вместо благодарност, получавате юмрук в зъбите. Явно приятелят на удавницата мисли, че вие спасителят сте разгонен млад жребец, а не човек втурнал се с опасност на живота да спасява. Докато опитвате да спрете кръвта от разбития  нос, отново прозвучава, протяжен вик за помощ. Този път в плиткото е паднала баба и крещи истерично. Притичвате се веднага и успявате с лекота да я измъкнете на плажа. И докато се чудите, дали да пуснете в ход изкуственото дишане, когато удавницата ви напада. Тя впива устни във вашите и ви засмуква, като медуза. Вие опитният спасител опитвате да се отскубнете и спасите от здравата захватка на бабата. Напразно! Бабето отдавна е хвърлило око на вашата мускулеста, стройна фигура. Тя, не е успяла да се удържи от вълнение. Донякъде погнусен, най после  се отскубвате и бягате. До вас достига, жалостивото гласче на бабето, която изкрещява пред всички плажуващи:

-Къде хукна, бе юнак? Няма ли да ми правиш изкуствено дишане?

Засрамен, без да се обръщате назад, отивате на поста си на който, благодарение на силния бинокъл, стоящ в ръцете, виждате всичко, ставащо в морето. И когато напрежението от деня ескалира, най после дългия работен ден е свършил. Влизате в най близката кръчма, където благодарение на алкохола, отпускате нерви. Тъкмо успявате да се успокоите и вече сте почти готов да подхванете, стара моряшка песен, когато няколко млади дами нахлуват в заведението и ви забелязват. И разбира се благодарение на вашето слънчево излъчване, те се присъединяват към вашата компания. Едната от тях се оказва толкова навита, че вместо вие да я изпратите, тя изпраща вас и дори лично приготвя леглото ви за лягане. И от тук до сутринта вашия спомен се губи. Събуждате се с първия лъч на слънцето, гол и сам. Дамата от снощи, която пя във вашите уши, любовни песни отдавна е излетяла от гнездото ви. Доволен от този факт, ставате, правите силно кафе, закусвате и хуквате към плажа, където нови приключения през деня, ще нарушат спокойствието ви. Пак ще трябва да се раздавате! Да спасявате хора, които не знаят защо са на плажа. Какво да се прави! Все пак такава ви е работата. Спасител!

В.Софин