Вместо приказка

Имало някога, една приказка. И днес я има но, различна.

Съществувала вярата. Днес единствено остана  голата надежда!

Имало някога хляб за всички гладни. Пак го има, но трудно се намира в контейнерите за боклук.

Някога съществувала сигурност. Сега тя е заменена от дебели стени и здрави решетки.

Имало едно време, доверие и разбирателство. И днес също има, но вече се купува с пари.

Съществували някога, фабрики, заводи, предприятия. Пак ги има. Но се броят на пръсти, като повечето не са български.

Имало едно време искрени усмивки. Днес повечето от тях са заменени с насилствено предизвикани  гримаси.

Съществували някога пълни стомаси. Днес естествено, повечето куркат от недояждане.

Имало едно време безплатно образование. Сега вече, то е с пари и дори не е задължително.

Съществувала някога дисциплината в училищата. Днес липсва такава, защото във врата на учителите диша, безкомпромисно слободията на учениците.

Имало едно време безплатно здравеопазване. Грижа за човека. Пак я има, но всичко е с пари, които не гарантират здравето на никого, при все по скъпи лекарства.

Съществувала някога работа за всички. Сега малцина се докосват до нея, като взимат нищожни заплати.

Имало едно време, малка пенсия. Днес също, пак я има, но не стига дори за лекарства.

Съществувало някога любовно щастие. Сега отново има, но се измерва в пари.

Имало едно време, топли грижовни сърца. Днес повечето от тях са превърнати от злоба в студени късчета лед, който не може да се разтопи.

Съществувала някога колегиалност, уважение. Сега на воля се вихри завистта от постигнатото на другите.

Имало едно време социализъм. Съществувал оптимизъм. Днес вече всеки диша въздух в дивия капитализъм, който откровено успя, да докара нацията до самоизяждане.

Съществували някога празни магазини. Сега са пълни с всякакви стоки, повечето от които са произведени в чужбина. Въпреки това мнозинството хора са без пари и трудно купуват нещо друго, освен най необходимото.

Имало едно време екологично, чисти храни. И днес ги има, но не за всички. Но вместо това се вихрят на пазара генно модифицирани храни, които водят до напълняване и болести.

Съществувал някога, кристален въздух. Пак го има, но единствено в планините и където все още е останала гора.

Имало някога, култура, обноски. Днес повечето от нея остана, единствено в книгите, които разбира се никой не чете.

И така до безкрайност...

Имало време! Има го пак!  Но кога ли то, ще бъде за всички живи същества благоприятно, лишено от страх, стрес, измами, убийства и посегателства, това никой не знае...

В.СОФИН