От някъде до някъде!

Човек започва, отнякъде и стига до някъде! Всеки от нас поставя начало с раждането си. После се борим и драпаме в училище. И за какво? Ако случайно се превърнем в мошеници, които притежават умения и знания,  успяваме да се измъкнем безпрепятствено от съдебната система. Как става това? Ако сме притежатели на известно влияние в обществото ни, и имаме куп пари, то безпогрешно умеем да манипулираме обкръжението около нас. Караме нова модерна кола, която уж не се съобразява с желанията ни, а се движи мощно с превишена скорост по разбитите шосета. Завоите на пътя, пречат на возилото, защото то безскрупулно превзема тротоара, където без късмет се движи човек. И разбира се той е пометен и животът най висшето благо дадено ни от родителите, прекъснат. Въпреки трагедията, обаче ние сме известно лице. Като такова безпогрешно ни осъждат „От!”. Което значи, условна присъда. Да но, ако случайно сме притежатели на старо очукано возило, което връхлети на някого върху тротоара, получаваме присъда „До!” Максимална и без право на обжалване. До хляба лесно се стига, но до месото с кокала, трудно. При органите за проверка по пътищата, също има „От!” и „До!”Всичко зависи от нарушението, което нашата виновница, нашата кола е направила. Може да платим по-малко, но може и повече да ни ощипят! Негово мизерно величество работникът, като честен човек взима заплата на най ниското възможно стъпало или доказано „От!” Което значи точно ограничено. Докато други надарени с опит и талант използват положението си в обществото и хитро взимат пари, които естествено започват „От!” и не стигат до „До!”, което значи без ограничения или колкото успеят да щипнат. При раздаване на премии има същото разделение! При демокрацията, твърдят било така. Ако всички работещи взимаха пари без ограничения в държавата ни, то нямаше да остане хляб за онези, които кретат на помощи. Ако помислим за малкия бизнес, който се мъчи да оцелява и за големия, който пък изяжда слабия, ще установим, че човечеството отдавна живее от правила, които са му наложени, така от сили управляващи света. Те дърпат конците на марионетките наречени хора и постигат всичко със закони, които са с ограничение, което звучи „От!”-„До!” Излиза, че колко по неук е един народ, толкова повече е манипулиран в нужната посока от силните, които управляват света. Лошото е когато разликите в положението на хората стане огромно. Тогава идва на помощ кризата. Колкото по голяма, толкова по тлъсти печалби. За кого? Много ясно за тези, които могат и знаят как да управляват с измама хората, които  искат единствено да са щастливи, като живеят в хармония. Днес такава няма! Много от нас се питат, къде избяга справедливостта? Защо трябва да има „От!” и „До!”още едно разделение, което кара хората по между им да се мразят. Работното време, уж със закон определено от държавата се разтяга според нуждите на управителя на фирмата. Или казано накратко може така да се случи, за малко работа да вземете много пари, а за многото часове изкарани с пот на работното  място,  почти нищо. Заплатите и те се нареждат в графата на „От!” и „До!” Хората с прекалено натрупани средства дишат въздух из целия свят, като правят екскурзии до възможно много и различни места. А човекът който днес се мъчи да оцелява поема разваления въздух на работното си място и е щастлив когато си тръгне от там и отвън го лъхне свежест. И толкова. Строго ограничение, което му е наложено от постоянното безпаричие в страната ни. Все пак икономика почти няма! Затова излишни пари за бедния човек също липсват. Накрая завършвайки земния си път  отново се нареждаме в графата „От!” и „До!”. Богатия прави гробница мавзолей, а онзи нещастник безпаричния няма дори пари да си плати мястото, където ще почиват останките му. Всеки има право да диша чист въздух, но не на всеки е разрешено да го разпилява, като онези родени егоисти, гълтащи и помитащи всичко изпречило се на пътя им. „От!”и „До!” винаги е съществувало и ще съществува. Но за да бъде то справедливо, за всеки трябва да има място под слънцето. Мнозинството от хората просто искат да са щастливи, като живеят в свят лишен от омраза и завист. „Обичайте се и ще спасите света”, бе казал някой и наистина е така ,стига човек да има сърце и очи, да види усети малките неща които го заобикалят -любов, привързаност и природа!

В.СОФИН