Недоверчивко!

Някога, някъде, може би и днес, имало или съществувал човек, който бил недоверчив.  Бил такъв, още от бебе, когато майка му, пъхала биберон в устата. Целта на действията и била  да спре недоволния рев, който издавал малкия Недоверчивко. Да но, той веднага плюел и вместо залъгалката, мушкал пръст в устата и така заспивал. Опитвала се майка му да го вразуми, обаче всичко се оказвало напразно. Накрая се предала и го оставила да смуче пръстта си. Когато Недоверчивко поотраснал го изпратили на училище. Да но, нямал никакво доверие на учителите , които според него все безогледно го лъжели. Затова и много не се вслушвал в съветите им. Едва успял, криво, ляво да завърши, когато го взели в казармата войник. Там до такава степен, нямал доверие на командващия офицер, че вместо наляво в указаната със заповед посока, Недоверчивко свивал вдясно. Е, наказвали го. Но това изобщо не помогнало, за вразумяването му. Инатът си е инат! Дошло време да се уволни, но не вярвал, че го пускат. Затова се наложило насила да го изхвърлят от там. Това естествено го убедило в истината. Въздъхнал тежко от неизвестното бъдеще пред него и се прибрал вкъщи. Там родителите му връчили писмо, според което Недоверчивко трябвало да ходи на работа. В близкия завод го посрещнали с приветлива усмивка. Да но той не откликнал със същото. Дори се намусил, когато хората от бригадата, искали да се запознаят с него. Как да го направи. Не ги познавал, нямал им доверие. Озадачени от студеното му излъчване, те го оставили на мира. Бригадира  му давал самостоятелни задачи, с които Недоверчивко, все пак се справял. Майка му и баща му, отчаяно търсили жена за недоверчивия си син. Обаче той отхвърлял момичетата под предлог, че искат само да му вземат парите, спечелени с толкова труд от него. И може би щял да остане ерген до края на нещастния си живот, ако родителите му, внезапно не починали. Щом останал сам, той прозрял горчивата истина, че няма кой да се грижи за него.Налагало се по спешност, да се ожени. Пуснал обява в местен вестник и дълго избирал, не за друго а защото все пак, нали бил Недоверчивко. Но, както всеки знае за всеки влак има пътници, така и той една вечер се напил в женска компания. Когато очите му на сутринта блеснали от изненада съвсем ококорени, до него щастливо спяла дама. Недоверчивко нямал спомен за случилото се от предишния ден, но жената до него, го убедила красноречиво, като му показала подписаният документ за сключен брак. Съвсем унил, той се примирил със станалото, но избягвал компанията на съпругата си. Наложило се брачната му половинка всеки път да го напива, иначе така и щяла да си остане бездетна. Един чудесен слънчев ден на Недоверчивко му се родил син. Той нямал спомени, как това нещо се е случило, но тестът, който направил говорил красноречиво, че той е баща на детето. Нямало какво да прави друго, освен да се примири и приеме сина си. Колкото и Недоверчивко да нямал доверие в нищо, отрочето му обратно се оказало за всичко широко скроено. Като бебе Доверчивко изобщо не изпускал биберона от устата си. В училище вярвал в учителите и уроците, които му преподавали. В казармата бил най изпълнителнителен и дори се уволнил с много награди. На работа успял да се издигне бързо, като бригадир. Всичко му се удавало. Около него веднага се завъртели млади дами, които виждали в него не само красавеца но и доверчивия, добър човек. Нали бил широко скроена личност,  не отхвърлял никога покана от жена. Всички били негови, докато най после се намерила хитруша, която го излъгала да подпише брачно свидетелство. Също, като баща му Недоверчивко. Какво да се прави, жените умеят да лъжат мъжете.

Може би, тази история, никога не се е случвала, пък може и да е истина. Кой знае? Може би недоверчивия, който се познае в този разказ!

В.СОФИН