Носът без, който не можем!

Благословен да бъде носът, че го има! Представяте ли си, какво би било, ако нямахме нюх? Готвачът, не би могъл да усети аромата на чорбата и да я направи примамлива, ако липсваше този елемент, който кара хората да се облизват предварително –носът. Цветята, щяха да ни поглеждат съчувствено, защото уханния им мирис нямаше да достига, и гъделичка с нежност ноздрите ни. Въздуха, който носи в себе си, събрани хиляди миризми, нямаше да успее в ухажването си. Когато нашия приятел носът, улови аромат от приготвена  вкусна гозба, апетитът ни, дори и укротен, отново изниква в нас, питайки ни, какво сме консумирали за обяд. Подходящ женски парфюм, не щади а привлича, като магнит мъжкия нос. Внезапно, когато времето нахлуе неканено, студено в нас, ноздрите са тези, които веднага предупреждават, за разклатеното наше здраве. Носът започва да плаче и протестира, ако случайно сме разсеяни и не вземем мерки. Той до такава степен е влюбен в различните заобикалящи негова милост аромати, че просто не може да мине без тях. Чувствителен като барометър, определя щастието на всички нас. Пристрастени от кокаина хора го измъчват, като смъркат от белия прашец, който кара нежния улавящ орган да изтръпва цял. Приятелят ни, носът гневно киха протестирайки, когато е подложен на дразнещото енфие. Лятно време безпогрешно улавя аромата на окосената трева от ливадата. Усеща мириса на билки, цветя и се чувства жив, също като притежателя си, неразумния човек, който не оценява какво природно богатство му се е паднало. Живота придобива смисъл, когато носът ни, нашият нос е щастлив. Щастлив че сме успели да докоснем с него многобройните аромати, които съпътстват съществуванието ни и предизвикват в главата, спомени отдавна минали. За вкусен топъл хляб; за цъфнали пролетни цветя; за печените сладки, току що извадени от фурната; за ванилията и канелата в крема, ароматът на сушено сено и всичко заобикалящо ни, без което животът ни, би бил наистина скучен. Да не забравяме, че носът ни предугажда, когато сме влюбени. Той просто усеща въздуха, как трепти наелектризиран от напрежение и се мъчи да събуди в нас, това което ни събира, любовта. Затова бих казал, нека благословен да бъде, този дар от природата, носът без който просто, не можем да обичаме!
В.СОФИН