Ако случайно сте късметлия и работите, като служител в хотел
вие знаете, че трябва да сте много плъзгав, за да можете да удовлетворите
всички приумици възникнали в ума на клиента. Всеки знае, че гостът е винаги в
правото си. Все пак, за да влезеш под кожата на клиента се изисква умение и
талант. Без него персоналът е загубен.
Застанал търпеливо до вратата, портиерът се опитва да
посрещне радушно клиента, като любезно го пита, и измъчва с въпроса: „Имате ли
резервация?” Ако се окаже, че това е така, той бързо му обяснява, къде се
намира паркинга за колата. После следи, дали госта, ще спази точно обяснението,
което той като портиер се е помъчил да втълпи в главата му. Всеки знае , че
хората са различни. Едни са добродушни, с мек характер, но другите, проблемните
са скандални още с появяването си. Едва видели усмивката, която портиера дава с
готовност, като в жертва на работата си, те почват да мрънкат. Видът,който
излъчва служителят, хрисимият вид ги дразни. Гостите повишават тон и крещят, че са обидени от
гримасата, която са длъжни да приемат. На тях, съвсем не им е весело, а
портиера се подиграва с чувствата им. Тъкмо служителят изплашен решава да
глътне веселото свое изражение, когато клиента забелязва това и го пита, дали
случайно, не е бил на погребение, та е толкова вкиснат. Изобщо трудно е да се
угоди на такъв чешит, решил да посети хотела. Когато най после с труд, портиера
успее да настани на паркинга колата му, госта отново изявява претенции. Мястото
му се струвало много малко. Той мисли, че някой некадърник, който се мисли за
шофьор, ще удари возилото му. С
портиерски похват служителят успокоява
клиента, като му казва, че ще следи зорко ситуацията, като орел, за да не се
случи нищо. След това служителят припка пъргаво пред него и чинно отваря
вратата на входа на хотела. При влизането му вътре, на госта се пожелава приятно прекарване и се оставя в
нежните ръце на администраторката, която от своя страна също го посреща с най
милата си усмивка. Виждайки това, негово величество, вечно недоволния клиент,
попарва изблиците на любезност на служителката.
Мрънка пред нея, че го настанява бавно и пита, защо по дяволите трябва
да попълва някаква си там, регистрация, точно сега, когато се чувства изморен
от пътуването. Администраторката тихо се опитва да обясни на разярения клиент, че такива са
правилата на хотела, но той не иска и да чуе за това, а почва да крещи, че ще
се оплаче.
-Не стига, че мързеливия портиер на вратата ме задържа, цели
двадесет минути и при това не спря да ми се подиграва с усмивка, а и вие тука ме
разигравате. –реди той тези думи и иска да види, книгата за оплакване. Усетила
звяра в клиента, ловката администраторка бързо го отпраща към стаята му с цел
да го направи щастлив. Уви! Това не се случва, защото точно този клиент е
свикнал да търси, както се казва в поговорката „Под вола теле”. Едва успял да
остави багажа си, госта веднага слиза долу на рецепцията и започва с мрънкането
си. Казва, на администраторката, че го е настанила в най лошата стая, без
никакъв добър изглед. При това добавя, че била много малка, а той бил свикнал
да живее нашироко. След казаните с нервност думи отново иска да види книгата за
оплаквания. Какво да прави администраторката, извинява се на госта и го
настанява в апартамент.
-Можело значи а!? –пеняви се пак, вечно недоволния клиент.
–Можело, а вие защо не ме настанихте веднага в хубавата стая, а ме оставихте да
моля, сякаш не си плащам за услугата!?
Чула думите, администраторката, мълчи, като риба и гледа в
тавана. Това нейно отношение обаче, е забелязано от зоркото око на клиента.
Вижда му се неучтиво и затова, пак иска да види книгата за оплакване. Най
после, обаче се стига до разбирателство, защото умната служителка на рецепцията
го черпи с кафе в барчето. Въпреки това, този червей изпълзял отнякъде си,
веднага топи действията на персонала, които му се виждат неправилни пред управителя
на хотела. Естествено администраторката е наказана. Дори колегата портиер не
избягва порицанието. И ако служителите мислят, че всичко е приключило, то те се
заблуждават. Вече е станало обяд. Гладен, като вълк единак, клиентът тътри
мързеливо крака, към ресторанта на хотела. Сяда на масата предложена му любезно
от сервитьора и иска да види менюто.
После добавя сърдито, в ушите на сервитьора, че е настанен на лошо място
и иска друга маса. Служителят бърза да премести мрънкалото, като същевременно през
това време се старае да хване във въздуха една досадна муха, която се стреми да
кацне на бялата покривка пред клиента. Лошото е че госта забелязва тези
неучтиви според него действия и крещи
отново, че това не е ресторант, а развъдник на насекоми. Стресиран сервитьора
сипва на госта, едно уиски, разбира
се на негова сметка, само и само
мрънкалото да спре, да плюва персонала на хотела. Това обаче, му се удава за
кратко. Сервитьорът ловко се справя със ситуацията, но храната поръчана от
господина закъснява. Готвачът, който е разбрал за недоволния клиент се опитва
да се раздаде изцяло, като направи сложен специалитет. Целта му е, да
умилостиви мърморкото. Уви! Гневът в госта избухва като, новогодишен фойерверк,
неудържимо. Крещи срещу сервитьора, че бил бавен, намръщен, сякаш не обслужвал
човек а, някакво натрапчиво говедо. Естествено служителят пробва да се защити с
тънка усмивка, но това вбесява окончателно клиента, който се опитва да вкуси от
току що донесената супа.
-Студена е... –заключава той. –Печеното и то сурово...А
виното и то не струва, кисело... добавя това, докато бавно отпива от чашата,
сумтейки. Сервитьорът изважда бърза реакция и гледа да замени ястията, но всичко е
напразно. Все пак благодарение на сръчните готварски ръце, за момент
служителите овладяват тежката ситуация. Когато обаче, сервитьора
накрая успява да поднесе сметката на клиента, отново избухва скандал. Гостът
който е в правото си, заявява, че храната е безбожно скъпа, при това дори не е вкусна. С неистови мъки и търпение сервитьора пак овладява ситуацията, като
се отказва от бакшиша си. Мърморещ клиента, става доволен от разигралата се
служителска драма и отива в стаята си, където необезпокояван от никого ляга на
дивана. Пуска телевизора и пали една от ония миризливи пури, които оставят
дълго неприятен мирис вътре. На сутринта, този същият чешит, недоволния клиент
иска да му се настроят ски с които, да се пързаля на близката до хотела писта.
Едва върнал се от там, клиентът съобщава пред администраторката, че човекът
обслужващ ски гардероба не се е справил със задачата си. Ските му били големи,
щеките малки, а обувките, го били убивали. Дори показал получените мазоли. Изобщо
такъв клиент успява да се забавлява за сметката на персонала през целия престой
в хотела. Тези три дни, които този чешит прекарва там, докарва неприятности и
стрес за служителите, които с пот на челото се опитват да отбият нападките и
забележките на госта. Най после, успяват да го изпратят. Тъкмо успяват да
въздъхнат облекчено,дишайки леко, когато на прага на хотела се появява, нов
клиент. За късмет обаче, този индивид е
хрисим. Въпреки, че е настанен в стаята си със закъснение, казва на притеснения
персонал, че всичко е наред. Дори пуска усмивка с която се опитва да впечатли
камериерката, която тъкмо е привършила с почистването на стаята му. Разбрали за
добрия клиент, служителите въздъхват щастливо и не разбират, как така бързо и
безоблачно минават дните на почивка за хрисимия клиент. На сбогуване, той
черпи колектива на хотела и записва в книгата похвали, от които ушите на
служителите щръкват високо. На вратата, където портиера го изпраща с усмивка
ловко пъха в дрехата му два лева за кафе. И тъкмо когато служителите са се
отпуснали и мислите им се лутат за края на работния ден, на вратата пристига
буря, която се оказва истинско цунами. Ръмжащ недоволен звяр в лицето на
клиент, при когото малко от тях, ще успеят да се измъкнат сухи. Но какво да
се прави!? Разни, хора, разни идеали! Негово величество клиента е винаги в
правото си. Той може да се мръщи, да крещи, обижда, но персонала на хотела
трябва да бъде тих, като муха. И разбира се мухата, учтиво ще внимава, как бръмчи.
Защото високият тон, може да коства работата на служителя. Всеки знае, че на
човек трудно се угажда. А на такъв, на когото, целия свят е крив, никога!
В.СОФИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар