четвъртък, 11 декември 2014 г.

Духай супата!



Всеки знае, че за прилична кухня е необходим, опитен готвач. Той си разбира, така добре от работата, че всички са доволни.Е почти всички, защото както твърди една поговорка, „Винаги, ще се намери под вола теле!” Така се случило и в ресторанта на един хотел. Готвачът, приготвял със сръчни ръце, шедьоври. Впечатлявал всички клиенти и персонала на хотела с особено вкусни специалитети, които само човек като него, с богато въображение можел да приготви. Но, както всеки  знае, появил се мърморко от персонала на хотела. Явно той, бил свикнал вкъщи да му угаждат всячески и решил, че и тук на работното място готвачът, ще се вслуша в неговите ценни съвети. Промъквал гладен корем в кухнята на обяд и започвал да тормози готвача. Казвал му, че не готви хубаво. Яденето, било винаги пресолено, а понякога с прекалено много подправки от които стомаха му се свивал от болки. Мърморел, че супата била винаги студена, ориза от второто бил суров и дори се сърдел, когато липсвал за десерт крем. Вместо него в ръцете му готвачът връчвал банан.
-Аз да не съм маймуна! –крещял недоволния колега срещу готвача и добавял. –Мързи те, един крем да направиш!
Слушал мълчаливо опитния готвач, слушал и накрая, не издържал и отвърнал:
-В много скоро време приятелю, ще духаш супата!
-Каква супа бе? Ти май ме заплашваш, а?
-Няма такова нещо. Не плаша никого. Само ти обяснявам, че в скоро време, ще ти се наложи да духаш супата.
Вечно недоволния колега не разбрал нищо от това, което му обещавал готвача и нахранен за момента, излязъл отвън да запали цигара. Минало време и мрънкалото отново бил на работа. Втурнал се гладен за обяд и започнал да пита с какво ядене, ще го измъчва готвача, който му отговорил:
-Като за теб приятелю, съм приготвил вкусна, пилешка супа.
-А така! Виждаш ли, че май днес, ще се разберем с тебе. Ако кажеш, че има и крем, цена няма да имаш.
След тези думи посегнал да хване чинията с приготвената супа. Тя обаче била толкова гореща, че мрънкалото се изгорил и изревал:
-Ох! Много топло бе!
После започнал да обикаля около чинията със супа, като прегладнял стар котарак и се чудел, как да я вземе. Лошото било, че обядът му, бил строго програмиран и се състоял, точно от тридесет минути. Посегнал пак и отново супата го ухапала по ръката. Готвачът видял несръчните действия на мрънкалото, подсмихнал се и взел още една чиния, която пъхнал под другата. Направил го толкова ловко, че изобщо не се изгорил. Пък и нямало как да стане това, след като пръстите му били свикнали да издържат на топлината. Най после мрънкалото успял да стигне със супата до масата, където се хранел. Топнал лъжицата във вкусната супа, която обожавал и се опитал да кусне. Да но, тя го ухапала, жестоко по устните. Изплюл я бързо и за да уталожи огъня в нея, надробил две филии хляб. Пак опитал и отново се изгорил. Понеже времето не го чакало а безмилостно отнемало минутите за обяд, мрънкалото свил бузи и почнал да духа. Духал и кусал. Да но готвачът, този път, така се бил престарал, защото освен гореща, супата била и люта. Дори чесън вмъкнал в нея.
-Ох! Ох! Олеле! Тоя готвач, ще ме умори! –ревал и ронел сълзи, любителя на супата. Но бил страшно гладен и не се отказвал от нея. Все пак пари давал и му се досвидяло, да я хвърли. Без да забележи, зает с духане не забелязал, когато готвачът се присламчил до масата и рекъл, усмихнато:
-Духаш а? А нямаше да го правиш? Но все пак аз ти обещах нали? Как само духаш, а? –повторил без милост готвачът и се изсмял. Това вбесило мрънкалото, който не издържал и казал:
-Гледай си работата бе!
-Работата не се гледа, а се върши приятелю! –отвърнал със смях готвача.
След като  думите достигнали до съзнанието на недоволния колега, той не издържал, а бързо се изхлузил от столовата. Направил го, не от казаното на готвача, а от това, че в неговата уста, си били дали среща, толкова много люти подправки, че езикът му не издържал. Чешмата едва успяла да облекчи, донякъде положението му. От тогава мрънкалото престанал да се заяжда с готвача. Но се отказал от навиците си. Повече от любимата супа, която обичал не вкусил. А когато му предлагали банан вместо, крем само изсумтявал и без да каже нещо, бързо се изсулвал от кухнята. Може би така е било, а може би не!? Кой знае? Единствено готвачът!
В.СОФИН

Няма коментари:

Публикуване на коментар