Някога, когато имах честа да работя в завода за
регистрационна техника, който днес не съществува, познавах двама приятели,
колеги. Двамата бяха удостоени с интересни прякори. Единият беше Джани, а
другия Майора. Когато ги видях за първи път, те работеха ударно по поставените
от началника задачи в цех „Метален”. Джани беше толкова сръчен, че успяваше със
стара протрита ролетка да отреже ламарина с такава голяма точност, че дори
машината робот, направо завиждаше на таланта му. Освен това качество, той
притежаваше чар на сладкодумец. Със сладки приказки така омайваше, колегите и
мен, че дори забравяхме за момент работата си. Същият този индивид, някога
обичал страстно пиенето на алкохол. Веднъж въпреки забраната на лекаря, който
му предписал антибиотик за настинка, Джани пренебрегнал съвета му, да не пие и
се насмукал здравата. В резултат на което се свестил от припадъка си в
интензивното на градската болница. Лекарят го уплашил, като му заявил, че ще
умре ако пийне, дори само, една капка ракия.
След този случай, таланта с ролетката, щом подушел алкохол и му ставало лошо.
Въпреки това Джани развил друга мания. Започнал да събира в шкафа, където се
събличал сутрин за работа, празни бутилки от различни напитки. В резултат на
което, естествено успял да заеме цялото място. Щом сутрин разтворел шкафа,
сърцето му се сгрявало от вида на колекцията.Тя била, като негово утешение за
времето, когато не прощавал, на нито едно пълно шише.
Другият талант пък, беше Майорът. Той до такава степен се
вманиачавал на струга на който правел детайли, че една вечер забравил да си
тръгне след работа. По едно време пазачът в десет вечерта тръгнал на обиколка
между цеховете. Погледнал вътре,лампите светели. Помислил си, че има крадец.
Влязъл той, опулен в цеха и не могъл да повярва на очите си. Видял как, нашият
колега и приятел Майорът захапал страстно поредната си цигара, продължавал
ударно да работи.
-Какво правиш тука бе? –рекъл му съвсем ошашавен пазача.
-Да не си кьорав? Не видиш, ли, че бачкам? –отвърнал
работягата.
-Знаеш ли откога си отидоха колегите ти? Знаеш ли?
-Оти бе, шчо е станало?
-Станало е станало Майор! Времето за работа отдавна свърши.
Знаеш ли, колко е часо!
-Колко? –попитал учуден работягата.
-Десет вечерта бе, серсем!
-Айде де бе! Да не ме лажеш!
-Оти да те лажем, виж сам! –рекъл пазачът и бутнал часовника
си пред очите на слисания Майор.
Та този колега, работяга, също обичал алкохола. Редовно бил
подквасен с питие. Майорът стоял на струга, като Гюро Михайлов на поста си.
Олюлявал се, треперел. Пристъпвал от крак на крак, но не спирал да стругова.
Истински натурален герой на социалистическия труд. Когато до чувствителния нос
и до ушите включени, като антена на Майора достигало известието, че някой в
цеха, си е позволил да донесе алкохол и да не черпи, той се впускал вихрено в
действие. Безкомпромисно поглъщал съдържанието на бутилката, която после
съвестно пълнел с вода. А докато се олюлявал на струга, като моряк по време на
буря, гледал с интерес, реакцията на колегите в цеха. Истински артист. Дори бих
казал, изключително добре шлифован диамант.
Времето, когато се случи това, отдавна мина. Дори, както
казах в началото заводът вече го няма. Но споменът за двамата приятели Джани и
Майора е все още тук съвестно с мен!
В.СОФИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар