Съседското дете

Гледам съседското дете. Виждам го. Издънка! Не само, че успял да измами времето и порасне, но и ушите му и те клетите, станали неприлично големи.

-Кво правиш бе, серсем? –отбеляза ме хлапето, когато видя скромната моя особа да се прибира от работа.

-Я гледай! Гошко! Ти ли си това?-попитах го аз, трудно разпознал го.

-Че, кой друг бе!? Да не съм майка ти?-отговори ми троснато хлапето и се усмихна.

-Каква е тая усмивка Гошко?- парирах хлапето с въпрос, вместо да отговоря на неучтивия му тон и добавих без милост:

-Защо ушите ти са тъй големи?

-И твоите серсем, щяха да са големи, ако жена ти, не ги щадеше.

После с недоволно извисен глас проплака ядовито:

-За всяко провинение, мама ми ги дърпа!

-Че как така? Нали знаеш, наказанията срещу малолетните са забранени? Особено физическите!

-И аз това и казвам, но мама е истински цербер. Като ме пипне за ушите с двете си здрави ръце и направо одмах ме вдига над земята.

-Как може така бе Гошко?-възмутих се аз. –Не те ли обича?

-Обича тя! Завчера, като и поднесох бележника с оценките за срока, три пъти ме вдигна над земята.

-Защо бе Гошко? Да нямаш двойки?

-Не! Една тройка по математика само. Представяш ли си? Тройка! Не съм могъл да смятам. Кой аз ли не мога!? Като хванах първия попаднал пред погледа ми камък, направих стъклото на сол в класната стая. После дори изчислих, колко ще струват щетите, които баща ми ще плати. Единствено не предугадих действията на мама, която ядосано, вместо един път, три пъти ме повдигна над земята. И понеже не беше съвсем удовлетворена, ме обиди, като каза, че аз трябвало да платя щетите от джобните си пари. Според нея безобразията, които съм бил вършил в училище, нямали край.

Дърпал съм момичетата за косите. Щипал съм нарочно съучениците. Плюел съм в час. Закъснявал от междучасие и какво ли още, не съм бил правил.

-Вярно ли е това Гошко? – слисан го попитах аз.

-Как вярно бе, серсем! Ти да не повярва? Ушите ми растат по-бързо от тялото, защото вече почти се чувстват възрастни. Какво ли не са преживели с мен. Дори заушка успяха да изкарат. Твоите като гледам какви са, едни такива клюмнали. Жена ти да не те е оставила серсем?

-Не! Не ме е оставила. Друго е. Държавата ме заряза без работа. А тя, съпругата милата, старателно бобец ще ми сготви. Грах ще направи! Грижовна е скъпата! Само времето, то е виновно! Безпощадно клюмна ушите ми, защото успя да надникне в моите скрити мечти и да ги разбие. Виж теб Гошко! Като те гледам, радвам ти се. Ушите ти стърчат големи. Има надежда за тях. Мечтите ти, ще те настигнат. Моите уши вече са увехнали, като престояли във ваза цветя. Никога вече...! Дори с дърпане...! Не ще се оправят...

Не довърших изстрадано тирадата, защото съседката внезапно се появи на площадката пред блока в който живеем отдавна и като улови Гошко за ушите, ме остави сам. Изумен от видяното устата ми невъздържано се обади:

-Виж ти! Вярно било! Пък аз се чудех, защо са тъй големи!? Пораснали са с помощта на майка му. Ех и за езика, който държа пред мене, ако имаше кой да го дръпне... Нямаше да ми вика серсем!

В.СОФИН