-Слушай Пешо! Слушай братовчеде! Какво ке ти кажем! На тебе оно се види смешна
работата, но за мене не беше така. Купувам от магазино бира. Зех и печени семки
у кесия. Оти ти ме знаеш нали? Обичам тиквени.
Верно скъпи са, уж от България, но като прочетох се оказаха от Китай. Само тука
опаковани. Не само опаковани, а направо братовчеде арестувани. Рекох да скинем
опаковката от едната страна на плико не може. Заврътох от другата страна, пак
се опиня. Ядосах се малко. Дръпам от тука дръпам от тамо, не и не! Пустата му
опаковка от некаков найлон беше. Не може човек да я откине. Добре, че най-после
ми просветна пред погледо. Излезох у дворо на дръвнико и със секирата, клъц и
готово. Нищо работа. Сипах у паничката. Излюпих некоя семка и реших да отвора и
бирата. Дръпам капачката, сецам. Нищо. Не може да се отвори. А на мене вече
отвътре ми пари под джигеро от солта на семките. Ядосах са отново. Па излезох у
дворо, па със секирата и нейсе, най после се отвори пущината. Верно малко
потече доле под дръвнико, но все пак успях да сипна и у чашата.
Кажи ми честно братовчеде? Е оти ги прават, такива
опаковките? Прежаднех целио, докато отвора и опитам бирата. Она горката беше
станала направо жешка. За нищо не ставаше, но нали пари бех дал, изпих я. Едно
не мога да разбера! Оти не слагат на опаковките обяснения. Заради тех цел час
се борих с капачката и плико. Ако беха писали, щех да знам кое как се отвара. Я
от дека да знам? Да не би, да съм пророк?
Кафето и то същото. Пише три в едно. Убаво! Сгрех водата с
бръзоваро и опитах да го отвора. Пак не може. Опъва се пликчето, пущината, като
млада булка на младоженец. Опитох от едната страна, после от другата. Не може!
А мене така много ми се пиеше тогава кафе.
Братовчеде, честно. Направо ми се ревеше, като магаре лишено от тръни. За
кой ли пат, пак се ядосах. Излезох у дворо. Тоя пат с теслата. По-леко и бързо
клъцнах едната страна от опаковката.
Сега видох, че има и леб у плик. От ония братовчеде, дето ги
режат на тънки филии. Сигурно се боят да не се задавим, затова са тънки. Я що
комати съм изручал, ке се задавим ама друг пат. То прасето, като му турнем, цел
леб се не задавова, та я ли? Все пак добре,
че ми помага техниката. Сега дръжим теслата и секирата близо до мене. Щом ми
потребе веднага действам…
-Я като те гледам наборе –обадил се най после Пешо, другият
братовчед, който до сега бил мълчал и слушал с голямо внимание оплакването на
роднината си.-Та като те гледам, май си прав. Но не видиш ли, че и нас са
затворили у пликове. Нема мърдане. Явно прават го с цел да не общуваме по между
си. Работа нема, годините за пенсията все увеличават та да не може ние
простолюдието да стигнем до нея. Оти знаеш, първо умираме ние. Който все пак успее
да клъцне плико сложен ни от дръжавата, веднага бега у чужбина. Там търси
работа и добар живот. Тука знаеш, нема таков. И как да има, когато не можем да
скъсаме плико. Се стоим у него на дъното, вече сме мухлясали… Нема измъкване!
-Я! Браво бе братовчеде! Знаех си я! Умен си! А пък я толкова време се чудех, оти са ни тия пликове. Сега
разбрах. Стана ми ясно. Да не бегаме у чужбината, тука да мрем. Ей, умна била
дръжавата братовчеде! Умна, но и ние пък не сме толкова глупави. Още утре
заминавам у чужбината на стоп. Какво като немам пари. Нали се пак съм човек?
В.СОФИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар