Трудно изпълнима поръчка

Една ранна утрин внезапно бях осенен от идеята за работа. Бях решил да направя освежаване на двора около къщата. За целта ми бяха нужни строителни материали. Както винаги с моя верен приятел и постоянен спътник в живота, велосипеда потеглих към най близкия магазин за да поръчам необходимото. Когато влязох в двора където навсякъде се валяха строителни материали заварих трима работници, които се грееха на пролетното слънце и кротко дремеха в очакване на клиенти. Въпреки леността която ги бе прихванала единият от тях, явно духовит чешит, разказваше нещо задълбочено на другите двама, които правеха героични опити да се усмихват от време на време.  Бяха толкова унесени да слушат сладката приказка на приказващия, че дори не чуха моя плах сутрешен поздрав.  За да ги улесня и събудя донякъде си позволих да повиша глас:

-Добър ден! –изплю поздрав устата ми, към нищо неподозиращите работници.

Духовития веднага захапа въдицата с отговора:

-Беше добър! Преди ти, да дойдеш и го развалиш! –каза той с кисел, нетърпящ възражение тон. Изглежда работната група беше свикнала всяка сутрин да дрямва в двора, или пък не им се трудеше изобщо. Разбрах го, по-погледите им,защото веднага се опитаха да ме отпратят на друго място, без изобщо да ги е еня, че работодателя им губи клиент. Нямаха намерение изобщо да станат от местата си. Сладко приказката им вървеше. Дори топлото пролетно слънце ги караше да примижават блажено с очи. Изглеждаха така уверени в себе си, сякаш бяха излезли на пикник сред природата, а не на омръзналата им постоянно работа. Объркан опитах нов подход с който целях, крайниците на  мързеливците да се раздвижат и ръцете им най-после да помогнат в откриването на строителните материали, които ми трябваха.

-Какво ще кажете за двайсетак? –прекъснах грубо духовития, който се опитваше да каже виц. За кратко време проявиха интерес. Очите им светнаха и угаснаха внезапно, сякаш им се беше свършил тока. После без да обърнат повече внимание на моята почти разплакана умиляваща особа, продължиха разговора си.

-Колко? –не издържах аз и повиших отново глас.

-Какво колко? –прояви интерес духовития и ми се усмихна, сякаш бях любовницата му.

-Пари, колко искате, за да се събудите…

-Не виждаш ли човече, че сме будни? Нима не чу разговора ни? –обиден прозвуча гласа на духовития.

-Изобщо! Защото не чух да говорите за работа? –опитах се да ги отрезвя почти изнервен аз.  После видял опасни огънчета в очите им, смених тона с по-лек и добавих:

- Та, да си дойдем на мъжката дума! Колко искате за да ми помогнете?

-Поне по 20лв. на човек –отговори ми с приповдигнат тон духовития, която явно се оказа, нещо като водач на групата.

-Хм-м! –замислих се краткотрайно аз. –Е добре де! Ето ви по-двадесет на човек.

Извадих нищо не подозиращия си портфейл и го лиших от шестдесет лева, които пъргаво се скриха в джобовете на мързеливата работна група.

-Виж ти! Това е друга работа! –обърна се впечатлен духовития към колегите си и добави:

-Аз Ви казвах, че денят днес ще бъде приятен за нас, а вие не ми вярвахте. Спечелих баса!Клиента имаше право да ни каже добър ден и то с право. Хайде ставайте сега да поработим малко, защото като нищо може да пристигне и друг мераклия за помощ. А тогава, ще Ви видя как ще се справите, защото е ваш ред да спечелите облога!

След казаното до тук от духовития, другарите му се втурнаха да изпълнят моята трудно изпълнима поръчка.

В.Софин