Чии са бикините?

    Понякога в живота на човек се получават конфузни ситуации и то обикновено когато забрави нещо.

Застаряващ мъж на 50 години, решил да изкара уикенда с половинката си на хотел. Пристигнали. Настанили се.  Манол пристрастен към тютюна излязъл вън да пуши. Съпругата Николинка, през това време усърдно взимала топъл душ, готова да се предаде изцяло на любовни ласки. Когато Манол допушвал цигарата си и бръкнал за нова, изпитал неприятно чувство, защото установил, че са свършили. В бързането след работа, както винаги забравил да се запаси и да купи поне една кутия. Лошото е, че днес хотелите отказват да продават цигари и трябвало Манол да припне към центъра на курорта в който били отседнали, за да купи от специализирания магазин цигари. Обяснил смирено на Николинка за проблема и след обещанието, че няма да закъснее се втурнал към автомобила, като изобщо забравил да прибере мобилния си телефон в джоба. Влязъл в магазина за цигари и погледа му срещнал изненадано очите на любовницата, на която бил казал, че е в командировка. Не по малко впечатлена от него, Габриела развеселено го запитала:

-Значи тука си бил на командировка Маноле? Какъв късмет Ани! –обърнала се любовницата към приятелката, с която също били влезли да купят цигари. –Запознай се! Това е Манол за когото съм ти разправяла, толкова много, добри неща.

След осъщественото запознанство тримата отишли да пият кафе. Очите на Манол станали големи, като панички, когато  съзрял късата пола на любовницата, от която примамливо се показвали два изкусителни крака, облечени в копринени чорапи. Направо обезумял. За части от секундата забравил, къде е и защо е дошъл в курорта. Всяка мисъл за благоверната Николинка, която го чакала в наетия от него хотел се изпарила.  Разприказвали се. Кой? Къде? Какво? И Ани тактично казала, че има спешна работа.  Оставила двамата Габриела и Манол да си гугукат, сами на воля. Впечатлен от дълбоко изрязаното деколте на любовницата си, което не скривало нищо от закръглените и природни дадености, нашия „командирован” приятел не издържал и задал въпрос:

-Сега! Какво?

-Как какво бе Маноле? Води ме на креват… Ще правим любов… Или не ти се иска?

-А така! Добре де! Къде?

-Къде? Аз ли да те уча? В най-близкия хотел, разбира се. –заповядала Габриела на Манол с тон не търпящ възражение.  Без повече да се бавят в излишни приказки двамата наели стая и се отдали на любов. Манол толкова бил обсебен от Габриела, че напълно забравил за Николинка. След като уталожили страстите в тъмното и си поиграли сериозно, двамата се оказали с разменено долно бельо. Манол надянал луксозните дамски гащички на Габриела, а тя самата пъргаво влязла в неговите парашутни, които естествено се смъквали постоянно и предизвиквали заслужено,  смях.  Рано на другата сутрин едва събудили се, двамата решили да се разделят. Манол бързал за конференцията на която бил уж командирован, а Габриела имала среща с приятелката си Ани. От толкова много емоции през нощта той забравил дамското бельо на себе си. Облякъл костюма и хукнал към паркинга, където отдавна го чакала самотна без възражение за нещо, колата му. Едва седнал в нея Манол, когато внезапно си спомнил за Николинка. Притеснена жена му не успяла да мигне през цялата нощ. Всякакви лоши мисли посетили главата и. Дали Манол не е катастрофирал; дали не са го ограбили или пък му е прилошало от нещо. Въртяла телефона до бърза помощ; до полицията. Нищо. И точно, когато решила да предприеме по-сериозни мерки и действия, Манол цъфнал пред  хотелската врата с гузна усмивка.

-Къде по-дяволите беше цялата нощ? – захапала го ядосана Николинка. .Не можах изобщо да заспя! Какви бяха тия цигари, та ги купува толкова много време?

-А-а! Извинявай скъпа! Спуках гума! А и нещо стана на колата, та се наложи да търся майстор за да я оправи… -започнал Манол да лъже неубедително.

-Да бе! А защо не звънна поне един телефон, за да не се притеснявам?

-Забравих Николинке! Прощавай! Знаеш, вече съм на години и често ми се случва…

-Как така си забравил? Да забравиш сама, жена си в хотела с чужди хора!? Не те ли е срам, бе Маноле…

-Виж какво Николинке! Сетих се все пак сутринта и пристигнах…

-Като гледам костюма ти, трябва голямо боричкане да е имало? Измачкан си цял, сякаш някой те е дъвкал? Кой знае, къде и с кого си се въргалял… -обвинително погледнала, сключила вежди, Николинка Манол.

-Спах в колата скъпа! Да не я откраднат. Все пак беше закъсала насред пътя… - продължил да плете лъжи Манол, когато внезапно потънал в дълбокото, защото Николинка му наредила:

-Събличай костюма да го изгладя. Добре, че винаги мъкна ютията с мене. Нали си толкова разсеян… А и веднага влизай в банята!

-Без изобщо да се сети за бикините на него, Манол смъкнал панталона и го подал на жена си. Тъкмо събличал и сакото, когато до ушите му достигнал строгия глас на Николинка:

-Чии са бикините?

-Кои… -сепнал се уплашен Манол, не подозиращ изобщо какво става.

-Как кои бе, Маноле! Тия с дантелата на тебе!

-А сега де! Втасахме я! –погледнал се Манол и установил, че това което цяла нощ го стягало, били луксозните дамски гащички на Габриела. После изцвъркал тихо, като хваната мишка в капан:

-Тия на мене! От къде бих могъл да зная! Как са се озовали на мен и защо? Нямам спомени! Забравил съм! –продължил упорито с лъжите  Манол.

-Аз ли трябва да зная бе! Мръсник! Някъде си бил с любовницата, която уж бе оставил… Остави ме, да кисна тука сама, цялата дълга нощ.. Да се притеснявам за тебе… А ти говедо такова си развявал байрака?

Цялата трепереща и разплакана Николинка ревнала с глас:

-Развод!

Каквото и да мънкал Манол в защита било излишно, защото още като отворил вратата на хотелската стая, непознат дамски парфюм, чукнал чувствителния нос на Николинка. А като видяла и бикините на него, веднага и станало всичко ясно. Така че всички лъжливо казани приказки на мъжа и, се оказали излишни.Всичко това явно никога не би се случило, ако Манол нямал склонност към забравяне. Ако се беше сетил да изпие хапчетата предписани му от лекаря за оросяване на мозъка, като нищо щял да избегне семейната трагедия.  Но все пак на млада дама не се отказва… А как да откаже Манол, като много добре знаел, че живота е кратък. Каквото може трябва да се отбере, защото дядо му, някога казваше, ако не си угаждаш, Господ ще се разгневи и ще ти отнеме душата. Въпреки всичко човек трябва да внимава, къде стъпва и какво прави, защото сплетните на недружелюбно настроени хора и завист, като нищо могат да го убият.

В.СОФИН