Различен език

               С моя син, често говорим на различен език.  Веднъж той реши да изпита моята любознателност. Целта му беше да разбере дали съм  в крак с новото време. Зададе ми няколко въпроса с които според мен аз се справих на ниво. Естествено синът ми мислеше друго. Тестът започна с моята пренебрежителна усмивка, че знам, мога и разбирам света, такъв какъвто го виждам, красив, дружелюбен и учудващ.

-Тате –обърна се към мен синът ми. Кажи ми, моля те, какво е пиар!

-Писар това е в миналото чиновник, който е писал или преписвал някои необходими за някого неща.

-Не позна –усмихна се сина ми и ме атакува с нов въпрос:

-Кажи ми сега, какво знаеш за скайпа?

-Скалпът сине е косата с кожата на главата. Едно време индианците са скалпирали белите заселници в Америка. Така са изразявали чувствата си на несъгласие към завоевателите.

-Не позна –отново прозвуча в лицето ми, доволната усмивка на моя син.

-А чип да знаеш случайно какво е?

-Случайно знам! –казах аз. –Когато беше още малко хлапе, по- националната телевизия вървеше детско филмче, за катериците Чип и Дейл.

-Отново не позна. –мигна доволно клепки, срещу мен сина.

-Да си чул, какво е спам?

-Да спим знам. Кой не знае, че като човек вечер се измори спи. –отвърнах достойно уверен в правотата си.

-За съжаление, ще те разочаровам. Пак не позна. Нищо не знаеш! А да сейфаш можеш ли?

-Нямам сейф в който да крия парите си, по –простата причина, че никога не съм имал достатъчно за да го сторя. –усмихнах се аз в отговор.

-Да, не позна! –прозвуча в ушите ми доволен, гласът на моя син. –Случайно да знаеш, какво е селфи?

-Знам! Елфите са приказни същества, също като тролите. –отвърнах отново, уверен в правотата си аз.

-Изглежда тате с теб не можем да се разберем. Оказва се че нищо не знаеш!-заяви подигравателно сина ми с вяра, че теста е бил успешен за него, а за мен не.

-Как да не знам бе, келеш! –пламнах от обида аз. –Знам през коя година е роден Христо Ботев, коя Левски. Дори априлското въстание знам кога е било…

-Това е история тате. Всеки добър ученик я знае. Но все пак любопитно ми е какво е келеш?

-А, това е един самонадеян хлапак, който ми задава удобни за него ,нелепи въпроси! –отвърнах  му аз и го оставих изненадан с широко  разтворена уста от учудване, която със сигурност готвеше за мен нов неудобен въпрос, който така и не посмя да излезе, а просто заспа.

В.СОФИН