Елегантно облечен млад мъж слязъл от новия си мерцедес. В устата
му димял фас. С рязко добре обучено движение той хвърлил недопушената цигара
точно пред вратата на един хранителен магазин. Пред самия праг дремел самотен
друг, хвърлен явно от някой забързан клиент. Стария изгаснал фас поздравил
недопушения още димящ с измъчен глас:
-Здравей другарю! От вчера съм принуден да лежа пред
магазина. Няколко човека, дори успяха да ме настъпят. Виках от болка, но те не
ме чуха, защото бяха улисани от мисълта за небоядисаните за Великден яйца.
-Първо! –изсъскал със свеж глас новия пришълец. –Не съм ти
другар! Не виждаш ли, че марката ми е от най скъпите цигари. Теб като те гледам,
хем си от евтините, хем от контрабандните.
И точно ти се осмеляваш да говориш с
мен. Отгоре на това, най- нагло ми приказваш глупости. Изобщо не ме интересуваш.
-Ще те заинтересувам, като те настъпят на излизане хората от
магазина. Молех се на Бога да ме изметат и хвърлят в боклука. Но никой не се
сеща да чисти. Затова сега преча на движението, защото изобщо не ме забелязват.
-И какво от това! – изрепчил се скъпия все още, димящ фас. –Какво
ме интересуват твоите преживелици?
-Ами ти замърсяваш околната среда с пушека си и тровиш
хората, които минават покрай теб. –упрекнал контрабандиста „Големеца”.
-Да не ме изхвърлят пушещ. Да не би да твърдиш, че аз съм
виновен за всичко?-повдигнал високомерен глас димящия. –Виновен е шефа, че ме
изхвърли при теб и твоята досадна компания.
Едва успял да каже тия думи „Големеца”, когато вратата на
магазина рязко се отворила и млада дама с модерни високи токове пристъпила
отвън.
-Ау! –изпищял и угаснал арогантния фас. Бил настъпен от
дамата, която така и не го забелязала.
-Видя ли? Видя ли сега, какво те стигна? Нали ти разправях.
А ти се големееше. –упрекнал другаря си по съдба контрабандния фас.
Имал горещото желание да продължи диалога с „Големеца”, но
внезапно бурен вятър ненадейно изникнал от нищото и духнал с все сила. Двамата
току що запознали се недопушени приятели отлетели в различни посоки, за да не
се видят и срещнат никога повече. Стария контрабанден фас кацнал в близкия двор
на детска градина. Улисани малчуганите, дори не го забелязали. „Големеца” с
арогантния и властен глас попаднал под гумите на движещ се в момента
автомобил. Возилото успяло за части от
секундата да размаже скъпия фас в една локва от навалялия паднал, снощен дъжд.
Няколко миниатюрни парченца тютюн почти
невидими с просто око се слели с водата и земния път на „Големеца” приключил.
Когато почиствали двора на детската градина стария фас бил
изхвърлен в кофата за боклук, стояща извън оградата. От там бил изваден от
клошар, който всяка сутрин, ровел там усърдно. Днес явно късметът бил на негова
страна, защото докопал стария недопушен фас. Помолил за огънче, един случайно преминаващ
човек от там. Допушен до край, стария поизмачкан фас въздъхнал блажено:
- Все пак, доживях до края живота си без да виря нос и да се
гордея с това!
Това били последните му думи преди да угасне този път
завинаги. Останал сам филтъра благоразумно се върнал в кофата за боклук, откъдето
бил изхвърлен окончателно в градското сметище.
В.СОФИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар