-Едно нещо не ми
стана ясно Страхиле. Когато на времето се венчавах в църквата за мило, красиво
и стройно момиче, попа ми обеща, че тя ще ми се подчинява и ще ме следва във
всичко. Така, каза ми той, пишело в библията. И
аз нали съм доверчив повярвах и се хванах на куката, като нищо неподозиращ
шаран. Не само, че не се получи, а Виктория, жена ми подчини мене. Полека лека,
докато се усетя станах роб на това същество с дълга коса. Медения месец
наистина беше меден, но после всичко свърши и благоверната съпруга за малко от
работа да ме довърши…
На времето с какво чувство умилен сложих годежен пръстен на
ръката и. Милвах я! Гушках я до изнемога! А тя Виктория как ми се отплати…
Уж не пушела! Дими Страхиле, като печка лишена от комин. Уж
не пиела! Пие Страхиле, като гладен смок, мляко… А щом я хване, става страшно…!
Слушал приятеля на Марко, така се казвал оплакващия се мъж и
решил да даде съвет:
-Виж какво брате! Свали колана и я наложи здравата. Покажи,
че в къщата има пепел, който знае да кукурига…
-Лесно, ти е на теб Страхиле! Не си женен… Опитах, но не се
получи… Едва успях да смъкна колана и тъкмо да го ползвам по-предназначение,
когато дяволското дългокосо изчадие ловко го издърпа от ръцете ми и като ме
почна… Не остана здраво място на мене… Опитах да се измъкна и по-едно време се
мушнах под брачното легло. То е голямо и
ме скри изцяло… Виктория отвън, като истинска лъвица, ръмжеше, сумтеше и ме
ругаеше:
-Излез бе! Излез бъзливецо! Що за мъж си, та се криеш от
мен? Ела да ме наложиш… С каиша… Заслужила съм го!
-Излезе ли! –нетърпелив да чуе какво е станало, попитал
Страхил.
-Как пък не! Нали съм мъж. На жена не се подчинявам… Стоях
цялата нощ отдолу под леглото, а скъпата отгоре, така хъркаше, че изобщо не
успях да мигна…
-И какво стана после…?
-Какво! На сутринта, кротка като гергьовско агне пред
заколение с тих едва доловим глас ми рече:
-Марко? Къде си? Дано окьоравееш! Я иди ми донеси вода, че
от тая ракия, огън гори в устата ми!
-А ти?
-Ами, излязох! Наточих пълна гарафа и като я изпи цялата, завъртя
си и ме прасна с левачката…
Изби ми преден зъб… -проплака Марко и показа на Страхил окуцялата си уста. После ми каза:
-Да знаеш Марко още не ми е минало… От снощи… Днес, както
знаеш е неделя. Отивам на кафе с приятелки. Ти тука, да изтупаш, да сметеш,
изчистиш и за хляб да идеш.. За малко да забравя! И газовата бутилка да
заредиш! Иначе няма да ядеш!
-А ти какво Марко? –обадил се впечатлен Страхил, който не
издържал на любопитството.
-Изпълних всичко! Явно остана доволна, защото вечерта в
леглото ме награби, като топъл Великденски козунак… Така ме сви под себе си, че
почти нямах възможност да поема дъх… Все пак, беше хубаво…!
-Кое Марко? Боя ли? – не разбрал за какво става дума, обадил се
Страхил
-Не бе… Гушкането! Какво да ти разправям Страхиле! Като се
ожениш… Ще видиш…
-А не! Мерси! От това което ушите ми попиха, разбрах че няма
да се женя… а и щърбата твоя уста… Марко никога! Никак не си за завиждане! Аз
само като се сетя, как само ти завиждах… Не съм бил прав… Едно се чудя само…
-Какво Страхиле? –озъбил Марко уста, в опит за усмивка.
-Чудно ми е… Как се справят мюсюлманите. Някои от тях имат
по-няколко жени. Теб като те гледам си добре донякъде. Ами те, сигурно нямат
здраво място по-себе си. А зъби, със сигурност никакви…
След тия изречени с
особена въздишка думи, прозвучал изнервения смях на стария ерген Страхил, който
бил доволен, че е успял през изминалите години, да избегне капана на женския
апокалипсис.
В.СОФИН вместо
фейлетон Боровец
Няма коментари:
Публикуване на коментар