ЕХ АКО!

Лятно време. Вървя покрай реката и се оглеждам, като крадец видял нещо ценно. От толкова зяпане, очите ми изтекоха. Навсякъде по протежението на реката с впити бански костюми, млади жени са ширнали плът с която успешно дразнят мъжката половина, също излязла да подиша чист въздух. Дишам и аз! Дишам! Чат пат, забравям да издишам, когато съм особено впечатлен от някоя млада привлекателна дама. Тогава устата ми не издържа напрежението и отронва думите: „ЕХ АКО!”и нищо повече.

Да но ето, че една от съблазнителните млади особи забеляза лисичия ми поглед и чу това, което без срам устата плещеше на висок глас. Веднага прозвуча в ушите ми нежния и разгневен глас:

-Какво ако бе? Какво? Простак! –удостои ме със заслужен епитет обидена дамата, приемаща благосклонно от слънцето, слънчев загар.

-Ами … -смутено пристъпих плахо напред. –Нищо!

-Как нищо бе? Аз нищо ли съм!? –прозвуча отново обидения глас на младата особа и добави –Не виждаш ли? Кьорав ли си?

-А не! Виждам! –смотолевих аз засрамен донякъде.

-А-а! Прогледна! И какво видя?

-Ами… Дупе!

-Простак! –удостои ме тя, отново с любимия за нея епитет.

-Цици! –отрони невъздържано устата ми и пак се чу на всеослушание:

-Простак!

-И изрязани бикини, които откриват нов хоризонт пред влажния ми поглед…

-Простак! –не се удържа пак ядно дамата.

-Забелязах и остър език с който много добре си служиш! –продължих нападението  аз.

-Простак! Откъде дойде именно тука, за да ме ядосваш?

-Ами! По-пътя който е свободен за всички. –отвърнах аз и продължих невъзмутимо разходката  си нагоре по-пътеката, сподирян още дълго от цветистите епитети на дамата с особено изкусително тяло.

В.Софин