Старите пожълтели,
окъсани страници говорят…
Когато докоснем случайно книга от 19 или 20век ние усещаме
вкуса на времето… Узнаваме от кого е четена, кому е принадлежала и понякога най
–интересното; отпечатък от хора, които са оставили някакво послание вътре.
Книгите се оказват с душа, която вълнува с неподправено любопитство запаления и
вечно търсещ букинист. От тях той узнава годината в която хартиения екземпляр е
излязъл, а по- надрасканото в края и или началото се разбира, какви времена са
били тогава. Един вид пред погледа на букиниста се открива идентична,
неподправена история оставена, от народа… Колкото и да е старо електронното
издание на книгата, никога не ще узнаем, кой я е чел преди нас. Нито пък, ще
разберем какъв човек е бил и от какво точно се е вълнувал.
Така както от стар черно бял филм научаваме освен историята
и преживяванията на героите вътре също и времето и обстановката; дрехите, които
са се носели в оная стара епоха; места, които днес са променени до
неузнаваемост, а тогава са изглеждали по-съвсем друг начин.
Книгата, хартиеният носител може да ни развълнува със
забравена от минали времена, картичка, станиол от шоколад, обвивка от бонбон,
снимка на предишния собственик, дори банкноти от времето, когато не сме били
родени. Оригинални календарчета вътре, също не липсват от времето на социализма,
салфетки. Настроени на вълна за самостоятелно художествено изявяване някои хора
са оставили в книгите рисунки на животни, хора, цветя и какво ли още не. Дори
откриваме неприлични думи, които говорят за душевното равновесие и култура на
четящия. Характера на човек оставил личния си качествен щемпел вътре се улавя
от написаното от него.
Попадаме и на книги от които недобросъвестен предишен
притежател е откъснал няколко страници и е осакатил по тоя начин книжния
екземпляр. Виж в електронната книга няма такава опасност. Там единствено може
да откаже батерията, но тя е лесно заменима и отново всички букви от
произведението са налице.
Въпреки всичко обаче тръпката да разтворим стара пожълтяла
от времето книга е вълнуващо преживяване. За доказателство намирам хартиен
екземпляр от „Златният бръмбар” на разказите от Едгар Алан По от 1970година на
държавно военно издателство. На задната корица от вътрешната страна откривам
посланието на една майка към дъщеря и. Чета дословно: „Ванче извади картофи и
ги изпържи за обяд. Вземи само хляб, да не харчиш повече пари! Майка ти.” От
това послание останало от онова време гадаем, че семейството и тогава е
изпитвало затруднения от финансово естество и не е можело да си позволи
разхищения с някакви прищевки. Било то вафли, локум, шоколад „крава” или
лимонада.
А от „Дни на проверка” –разкази от Павел Вежинов от
далечната 1942година на издателство Христо Г. Дановъ узнавам хората които са я
чели и са оставили вътре в нея личните си автографи. На последната страница
пише: „Прочетена от –Аргир Р., Петър Арг., Георги З. и Йордан К.”
В много други намирам послания до собственика на когото са
били подарени книгите. Някои за отличен успех от родители, други за качества в
труда, а дори не липсва надписи и като награда от казармата.
Пред нас изобщо се открива един нов свят. Ставаме част от
живота на хората докосвали с трепет страниците на сега остарелите книги. Те са
живели , дишали с тяхната магия… И накрая са били принудени да ги изоставят…
И тук идва на помощ букиниста, който намира оригинален
автограф, подписан лично от автора, писал книгата, което прави изданието за него,
още по ценно. Може би, ще бъде интересно, да се направи малък кът в музея с
особено оригинални послания и подписи, които носят уникален отпечатък на цяло
едно отишло си вече от живота поколение.
За това старите пожълтели от времето книги, скрити от погледа
ни, които дремят на тавана или събират влага в мазетата внасят неподозиран
аромат от времето, което отдавна вече си е отишло. Годините са минали. Днес
обаче аромата на времето продължава да вълнува историците, писателите и
естествено букинистите, които разбират стойността и усещат епохата и виждат
начина по-който са живели предците ни. Всичко това се научава от написаното
вътре в книгите оставено допълнително с разкривен почерк от молив, химикал или
от перо което е било топено в мастилница…. Вълнуващо! Чувствам се като
откривател, който е докоснал макар и малка частица от миналото. Усетил съм
тръпката на времето! И дори съм видял бъдещето, така както са си го представяли
хората оставили по-нещо от себе си вътре, там сред буквите…
В.СОФИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар