ГОДЕЖЪТ

            От където и да ги погледнеш, добре си живееха преди западните европейски страни. А и днес също.Там, ако млад човек речеше да се жени, спокойно можеше, а и днес също може, да  вземе костюм или булчинска подходяща рокля за празненството на живота си.

Да, ама когато живуркахме ние, по-времето на социализма и заклеймявахме всячески капитализма, нямаше от къде да се намери подходящо облекло, което да бъде взето под наем. Всичко трябваше да се набави с усилие и  пари от магазините.

Да но вие, който тогава бяхте неразумен младеж, все още тайно се надявахте, че костюмът някога купен за абитуриентския ви бал, ще стане. Ядец! Погрешно мислене, вкарало много млади хора, като вас в безизходица.

В родната казарма, докато отбивахте военната задължителна към родината служба, бяхте хранен благосклонно от държавата. Това изглежда се е отразило много добре на фигурата ви, защото в деня на предстоящия за вас годеж, когато се опитахте да вмъкнете наедрялото ваше тяло, почти взлом в костюма от абитуриентската вечер, не успяхте заради корема който тогава, щастливо бе изпъкнал неприлично пред очите ви. Колкото и усилия да положихте, дърпахте панталона нагоре, свивахте се, правехте странни чупки,  но той гадината му с гадина, все бягаше от вас. Примирен опитахте да влезете в сакото. Донякъде успяхте, но не можахте да принудите копчетата да се закопчеят. Пребледнял от усилие, целия плувнал в пот, вие бърсахте тогава угрижено челото си.

„Ами сега!?”

На помощ тогава се притекъл, не кой да е а вашия загрижен родител. Баща ви, който ви обичал безрезервно, предал във ваша, помощ, костюма си. Изцяло в кафяви тонове, той тогава ви паснал добре. Но въпреки това, все пак се оказал няколко номера по-голям  от снагата ви.

-Нищо работа сине! –казал тогава баща ви и с ловки пръсти смъкнал колана от панталона си, който бе на него. Мушнал го бързо в гайките на долната част на костюма и здраво ви притегнал, като обрал сполучливо излишното. Виж сакото му в ръцете ви се оказало, малко дълго.  Но какво от това! Нали именно този ден, който тогава бе днешен за вас, вие се годявахте. Нямахте никакво време за губене, нито мотане, а още по-малко шикалкавене от ваша страна. Приватизирахте и вратовръзката, която съвсем точно паснала, като цвят на костюма даден самопожертвователно от баща ви.

За двете години на вярна служба в родната казарма, единствено краката, вашите крака се оказали послушни, защото обувките от някогашната ваша абитуриентска вечер, влязоха безпрепятствено и без инат на мястото си.  Те се оказаха поредното  доказателство за сутрешните физзарядки проведени от тогавашното правителство загрижено, с цел здравето ви да бъде цветущо.

За ваше съжаление обаче, обувките са сиви, като част от костюма на някогашния избягал във времето абитуриентски бал. Лошото е, че тогава се оказахте изцяло облечен в кафяво. 

„Ами сега!?”

Пристъпвахте изтръпнал уплашен от крак на крак и мислехте.

„Все пак какво?”

Да не би някакъв си костюм, ще развали настроението ви за годежа!? Едва ли! Загърбихте всичко и тръгнахте горд и с високо вдигната глава. Все пак, булката си заслужаваше и не биваше да се изпуска. Чухте думите на майка ви, която именно тогава потвърдила на вашите уши, че хората щели да говорят, за това как сте били облечени. Нека приказват. Нали за това са езиците. Да плещят за всичко и коментират. Вие много добре знаехте, че и всичко по-вас да бе наред, пак щяха да ви дъвчат между зъбите си. Такава свежа плячка като вас, естествено тогава не била за изпускане.  Така, че единствено правилното решение бе, че годежът, вашия годеж не трябвало  и не бивало по-никаква причина, дори измислена, да се отложи във времето и пространството.

В.СОФИН