Моето прохождане в спорта

       Някога, когато бях ученик и мислех, че с всичко мога да се справя, за малко да стана спортист. Какво говоря? Та аз участвах в състезание.

Някои хора навярно мислят, че това е лесна, почти фасулска работа, която с малко усилия на волята се постига. Важното е да се вмъкнеш, не като крадец разбира се, а като късметлия. А резултатите?

Гледай да не си последен и всичко ще бъде наред. Какъв спорт ли? Ами който най-много ви допада за да изпъкне вашата личност напред. А и хубаво е той, да ви разбира като брат или да бъде привлекателен, като млада хубава жена. Нали за това му викат спорт, хем да увлича, да кара тялото да вибрира от вълнение и да повдига не само адреналина, но и духа, който извисен във вас, ще ви отличи от другите същества, нарекли се хора.

Все пак спортистът е много повече от обикновен човек. Той не спи, не яде, а приказва единствено и само за старта си, който го очаква в бъдеще. И разбира се тренира. Прави го не толкова за да види наведения си врат на почетната стълбичка, тръпнещ от радост, а за да докаже единствено и само на себе си, че го бива за нещо, което на много други изобщо не се удава. А как да изберем с какъв спорт да се занимаваме? Ами то решението си идва самичко, като шестица от тотото то, ще ви намери в най- подходящия за него момент. Тогава просто го грабнете и танцувайте във вихъра му. Усещането за свобода е наистина неописуемо.

Така един прекрасен ден и аз бях изненадан от приятел с покана за участие в турнир по-шах.  Приех с усмивка и увереност, че съм най-добрия кандидат за състезанието. Доста време в училищната занималня въртях фигурите и черните и белите. Бях се научил да ги подчинявам. Строени мирно на шахматната дъска, като войници, те се хвърляха  устремно в битка от която излизаха с победа, загуба или скромно реми. Все пак хубаво е да бъде първото, но както често се казва: „Неведоми са пътищата господни!”

Избраха ми противник. Едро червенобузесто момче, което пъхтеше от зор, докато се мъчеше да мести фигурите срещу мен. Гледам го дебеланкото, чак се задъхва от напрежение. Та тоя ли да ме бие! Лесна работа, мисля си аз и безразсъдно  оголих фланга си. Веднага започнах да губя пешки, офицери, коне и дори царицата си отиде съвсем млада… Ами сега? Скръцнах здраво млечни зъби в спортна ярост, но дебелакът му с дебелак, не се отпусна дори за миг и ловко ме вкара в добре заложен капан от който нямаше измъкване. Също като риба влязох неподготвен в него. Резултатът не закъсня. Изпотен от обзелото ме напрежение, бях безславно победен. Матиран! Вкаран в ъгъла! Оставен без глътка въздух! Усмихнат широко срещу мен дебеланкото разтърси щастлив от победата десницата ми и се отмести към другата дъска, където го чакаше следващия мераклия, който си търсеше загубата.

А аз? Ами седнах, заедно с друг състезател загубил като мен първата партия шах.  Предпазливо размърдах строените за битка войници пред себе си. И резултатът не закъсня. Противникът ми този път се оказа много по-дребен от мен.  Бе принуден да отстъпва от напористия ми, устремен ход . Опита се да мушне с рокада царя в ъгъла, но не му се получи, защото с хитър ход успях да го лиша от въздух. Матиран дребния вдигна ръце в знак на загуба. Щастлив от постигнатата първа победа, въздъхнах облекчено с усмивка. Стиснах ръката на загубилия битката на шахматната дъска и обявих пред всички получения резултат. Чух почти веднага думата „Браво!”от която ушите ми стърчаха замаяни нагоре и даже се осмелиха да поруменеят от удоволствие.

Награда не взех. Но все пак след загубата и победата, сякаш бях успял да завърша турнира реми.

Така някога бе проведено моето първо и последно спортно състезание.

В.СОФИН