Изкопаемо!

         Обременен от постоянни грижи все в полза за народа ,  премиерът се замислил и в главата му бръмнали, появили се ненадейно тревожни мисли: „От къде се бе появило такова „изкопаемо, като вечно недоволния журналист. Все души, като хрътка, все мърмори и после пише неверни неща в жълтия си вестник. Не му стига, че държавата, като добра майка кърмилница изхранва семейството му, а все гледа да обиди някого от изпълнителната власт. Били сме рязали ленти!? Че защо да не го правим? Нали сме, дето се вика лице на държавата. Европа трябва да види, как се стараем, да ни оцени и да даде субсидии. Вместо това, последния път някакъв селски тарикат се бе изхитрил и ми беше връчил тъпа ножица с която и косъм човек да не отреже. Добре, че съм винаги готов за всяка поднесена ми изненада. Извадих ножа от джоба си и докато се усетят другите, лентата падна отрязана. Приеха го добре, защото избухна смях и погъделичкаха приятно слуха ми с ръкопляскане.  Да но онова изкопаемо журналиста бе видяло всичко това и го вмъкнало във вестника си. Написаната статия бе украсил с поредна лъжа: „Премиер вади нож срещу лента!” Глупости! Нали ако не бях реагирал пъргаво, обекта нямаше да се открие и субсидиите, щяха да отлетят за Гърция. А пък другия опонент  дето ряза до мен лентата пък, го бяха снабдили с особено резлива ножица. Нарочно! За него изкопаемото бе написало, че се е справил по-добре от мен. Представи си само! По-добре от мен! И как да не се справи, като всичко бе нагласено. Ето за това не вървят в държавата работите, защото някои, да не кажем повечето избират все лесното, а трудното оставят нарочно за нас правителството. Ние все да му мислим! Да но вместо да прозре истината, тъпото му изкопаемо журналиста от жълтия вестник, надраскал лъжи. Писал, че много ленти съм рязал а работа нямало за мнозинството. Те какво искат!? Да режат? Как пък не! Аз съм се борил за тая власт, страдал съм, а те наготово… Всеки сам да се оправя! А за онова изкопаемо ще помисля, как да му клъцна лиценза… Ще види той, как се пише невярна информация!”

След тия размишления прозвучали мислено в главата на премиера, който почивал докато пиел кафе за да освежи паметта си, станал и влязъл в залата за следващото заседание, което му обещавало да бъде, както винаги дълго и неприятно.

В.Софин