Равна държава

           Някъде по-света в една президентска република хората били недоволни от неравенството в страната им. Започнали да се бунтуват и вдигат стачки с искания за оставка на правителството. Президента  се видял в чудо. Излязъл със специален декрет и наредил всички граждани в републиката да бъдат удостоени със званието „Равен”. И за да не бъде някой пренебрегнат издал заповед всички да се обличат с еднакви дрехи;да карат еднотипни коли с  единствен цвят. Градския транспорт също не избягнал нареждането и се присъединил към еднаквостта.  Дори строителството на къщи било толкова еднотипно, че гражданите започнали да се объркват и влизат в чужди домове. Затова президента, като улеснение, решил да номерира всичките улици  на градовете в републиката. И за да бъде всичко честно издал заповед  държавата да носи името: „РАВНА”. Там където се появявали ненадейно разлики, като умен стратег президента ги отстранявал. Всеки вършел работата си; всеки получавал една и съща в размер заплата, но не всички били щастливи от това обстоятелство и започнали да мрънкат. Започнали да искат различие. Дразнели се от градинките, защото били еднотипни и с един и същи вид цветя. Възмутени гражданите на републиката издигнали глас, че са несправедливо оценени и така повече не могат да живеят.

-Какво искате? Нали ви дадох равенство? Защо отново се бунтувате? –попитал ги учуден и донякъде ядосан президентът.

Явил се представител от обществото и съобщил пред всички, че са изтъкани от чувства, не са машини, които са програмирани и желаят в държавата да има различия.  Едни се оказали по-работни, други мързеливи, а всичко било еднакво и безлично.

-Но, нали преди беше различно, а вие бяхте недоволни? –недоумявал президентът,какво искат от него. Смутен донякъде, представителят на обществото пристъпил напред и плахо казал:

-Явно сме сбъркали! Вижте, че в природата около нас, всичко е различно. Едни дървета са по високи, други по-хилави. Цветята са с различни багри и ухаят различно… Реките, моретата и езерата са с различна дълбочина. Животните, птиците и насекомите притежават собствена различна идентичност. А ние хората, трябва да търпим всичко еднакво… сякаш сме роботи направени в един завод…

-Добре де! Какво точно искате от мен? –попитал впечатлен от отговора на представителя, президентът.

-Искаме веднага, всички да станем различни…!

-Добре! –съгласил се президента. –думата на народа е винаги в правото си.

Махнал с ръка и издал нов декрет с който страната станала различна.

 Минало време и хората забравили, какво е било преди и пак се събрали на стачка да искат еднаквост в държавата.

Оказало се, че става дума за кръговрата на живота. Също като дъжда, който пада и после се изпарява от слънцето и отново някъде пак се изсипва.

Хората са мислещи личности. Винаги ще търсят справедливост. Не винаги, ще я получават. А дори и да им се даде, пак ще бъдат недоволни.

Все пак кръговратът на планетата, потвърдил, че всичко тече, всичко се изменя.

Кои сме ние, да твърдим обратното и да търсим еднаквост? Не може да има само добро или само зло. Защото, ако всички хора бяха идеални, щяха да са роботи. Ако пък, всички са злодеи, земята би се противопоставила и ще престане да съществува.

Така както, някой обича не изцяло а донякъде, а друг се отдава тялом и духом на любовта, така и животът върви напред винаги с различие.

В.СОФИН