Жаждата на Ганчо

Обичал Ганчо домашарката…

Редовно  тайно за да не плаща акциз на държавата, произвеждал ракия за лични нужди. Да но веднъж изпечената от него с търпение и голям мерак огнена вода свършила. Ганчо рядко прибягвал до услугите на селската кръчма, но сега му се наложило. Чувствал се като разсъхнало старо буре на което взели да падат самостоятелно обръчите. Явно трябвало да ги затегне и затова с такава цел влязъл бавно и проточил любопитен врат в помещението на кръчмата. Погледнал да види, кой друг като него пие посред бял ден и установил, че съседът Коце който му дължал пари, се лигави над чаша ракия. Полека се присламчил към него и възкликнал сякаш точно в този момент го е видял:

-Я Коце! Нема ли да ми извикаш една ракия…!

-А Ганчо! Сядай съседе до мене…!

Без да се колебае повече Ганчо се настанил и изчакал ракията си.

-А сега наздраве! –рекъл той веднага, щом успял да хване в потните ръце пълната чаша и я гаврътнал на един дъх.

-Наздраве Ганчо! –отвърнал сконфузен Коце и отпил предпазливо от своята ракия.

-Какво я мериш? Да не я продаваш? Я извикай още по-една, оти я съм с две ръце! Нали знаеш? Дължиш ми пари… -напомнил на Коце Ганчо и се усмихнал на киселата физиономия, която съседа му направил. Навел още по-ниско глава Коце, но нямало къде да бяга и поръчал още една ракия за прекалено, жадния Ганчо. След като се чукнали отново, той пак близнал едва от чашата си. Без скрупули обаче Ганчо пак, гаврътнал по-руски ракията си и вперил поглед в комшията, който още се „лигавел” според него с първата. Не издържал на напрежението на длъжника си той и като грабнал чашата му я пресушил за миг. Изненадан до немай къде Коце се опитал да каже нещо, но срещнал обвинителния поглед на Ганчо с който казвал: „Налагай си парцалите! Оти ми дължиш пари!” Естествено съседът преглътнал на сухо, облизал устни и замълчал. Доволен от изпитата ракия Ганчо станал да си върви. Изправен вече до масата развъртял заканително пръст към лицето на Коце и му казал:

-Ей Коце! Да си ми връщаш паричките!  Утре ги искам сичките!

После полека нахлупил селската капа на олисялото си теме и бавно с леко полюшваща походка но с горда величествена осанка, излязъл от кръчмата сподирен от очите на всички вътре, но най вече от умолителния поглед на Коце.

В.СОФИН