Кой клъцна джанката?

        -Що чиниш тука бе? –попитал Груйо един съселянин, който седял на сянка под-единствената джанка, останала здрава след лютата зима.

-Чекам да узрее плодо на дървото! –отвъртал Геле и засукал побелял мустак.

-Ама нали она, сега е цъфнала!? Има много да чекаш!  Да не би да я вардиш от Асанчо циганчето?

-Не! Чекам я, за да оберем, аз джанките. Та друг, да не ме превари.

-Ами ако не узрее?

-Как нема да узрее, бе Груйо! Нали я вардим! Нема начин да откаже... Че зрее и после, право у бидоно... А ти, да те питам, дека си пойдел?

-Па тука... –смутолевил гузно Груйо и добавил:

 –При тебе, да сечем джанката... –и за доказателство извадил брадвата скрита до тоя момент в чувала на колелото му.

-А не мое...! Не мое, Груйо да сечеш джанката!

-Е оти бре? Нали не е твоя? Ей сега, ке я клъцнем... –рекъл Груйо и пристъпил решително към Геле.

-Нема да те черпим ракия да знаеш...  –провокирал го Геле.

-Е щом, ке черпиш, па мое и да я оставим... Но само, ако черпиш...!

Веднага след проведения диалог двамата се отправили в кръчмата да пият. Докато се гощавали един друг, покрай джанката минал Асанчо и я клъцнал. Оставил долу на земята само цъфтящите, окастрени клони.

       Пийнали и развеселени Геле и Груйо, тръгнали да видят, дали джанката е узряла вече.

-Я нема я! –продумал слисан Груйо.

-Верно бе! Нема я! –проплакал Геле. –Защо ли те послушах...? Докато сме пили, она е побегнала...

-И дека е ойдела, бе Геле?

-Дека! Па на Манго у печката... там! Язък за убавата ракия! –затюхкал се отчаян Геле. –Убаво си виках, да я пазим... Ама ти, не да пиеме, та да пиеме!

-Е, щом е така, тоя път, я ке черпим! –рекъл утешително Груйо и повел Геле към кръчмата, та да си допият.

В.СОФИН