НЕИЗГОДНА ИСТИНА
Следят ме! Чувствам дъха им по лицето си!
Изгарят ме, сякаш съм вързан на клада! Говоря! Приказвам много!
ЗАЩО?
Може би от вълнението, което ме е обхванало здраво... Или
пък, за това, че ВИЖДАМ.
Знам, ще ми
избодат очите. Ако не е достатъчно, езикът, ще изтръгнат. Дали ще успеят да ме
накарат да млъкна? Сигурно!
Но драги
лъже успокоители, словото изгаряно, критикувано, почти унищожено от Вас, все пак
ще остане и някой светъл ден, ще изплува от тинята, погребаната чиста истина,
такава свежа, каквато е била...
Свободна, искрена, ликуваща приказка, която ще отрови вашето
лицемерно спокойствие с което трупате днес единствено пари, които изгарят чувствата в
джоба Ви. Чувства, които Вие драги нямате... Но пък за това имате... Сърце от лед, което не се топи, но от словото
се плаши, защото там прозира за Вас истината неизгодна!
В.СОФИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар