четвъртък, 14 април 2016 г.

ШАПКА



Нося шапка за да не се разпръскват мислите. Стегнати в главата ми, те бълват посредством ръката думи, изречения, разкази. Когато реша, че шапката превишава правата си и ме стяга неправомерно я смъквам безжалостно. Правя го донякъде от съжаление, защото и тя има нужда от почивка, като мене. Освободени от притискането, обаче мислите ми хукват на свобода и писането, стройно до тоя момент въобще не се получава.
    Помня бялата готварска шапка на баща си. Като я нахлупеше до очите, и ястията му ставаха превъзходни.
    Виж на мен, от постоянното стягане на шапката, косата ми не издържа напрежението, и започна не само да сивее, но и да пада.
    Какво пък. Човек не може да притежава всичко. Мисли, коса и талант скрит под шапка. Но благодарение на нейното постоянно стягане се превръщах от време на време във вълшебник с перо. Перо, което играе своя устремен танц върху белия лист и се получава...
 Ражда се словото, което ще остане да живее, много след мен.
             Да бъдеш или не? В това е вечният въпрос.
Всички други думи, тука са излишни и нямат смисъл. Единствено само написаното с много любов остава... Остава такова, каквото е било създадено в деня, когато шапката е стягала неправомерно моята глава.
В.СОФИН  

Няма коментари:

Публикуване на коментар