Дочух как някой в тишината
уверено, четиристишия реди.
Зарадван сякаш от зората
с любовни рими, щастие гради!
Усетих как избистрих
сетивата -
с очи откровени, мисълта видях.
Шепне тя,недоловимо на жената
за безгрижния и весел смях!
Почувствах как разтапя се сърцето,
докоснато от поет прочут.
Избликнаха сълзите по лицето
от стихът, случайно
чут!
В.СОФИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар